![Смъртоносно обаждане [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/8/5/smrtonosno-obazhdane-bg-download.jpg)
Смъртоносно обаждане [bg]
- Автор: (2) Крис Картер
- Серия: Робърт Хънтър #8
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК "ЕРА"
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносно обаждане [bg]». Краткое содержание книги:
– За какво? – попита той.
– За други бележки, които съпругата ви може да е получила по-рано.
– Какво? – Господин Джей се вгледа в лицата на детективите, но не откри нищо. – Мислите, че Касандра е получила и други бележки като тази?
– Да – призна Робърт.
Господин Джей се засмя нервно.
– И какво ви кара да мислите така?
– Защото тази бележка – с твърд и уверен тон каза Хънтър и я посочи – със сигурност е уплашила съпругата ви, независимо какво мислите вие.
Господин Джей се намръщи заинтригувано.
– И откъде знаете?
Робърт се почеса по брадичката.
– Защото тя не я е изхвърлила, господин Дженкинсън. Не намерихме бележката в кошче за боклук, нито прибрана в чекмедже или пъхната под дивана, а в чантата ѝ, при ключовете и портмонето ѝ. Ако е мислела, че бележката е само глупава шега, защо я е запазила, при това в чантата си?
Господин Джей не беше помислил за това. Всъщност беше забравил, че Хънтър му каза, че са намерили бележката в чантата на Касандра. И детективът беше прав. Господин Джей познаваше Касандра по-добре от всеки друг. Тя никога не би обърнала внимание на подобно нещо, ако не беше получила достатъчно бележки, които да подложат на изпитание търпението ѝ или да я уплашат.
Докато господин Джей обмисляше тази идея, му хрумна защо Касандра беше запазила бележката в чантата си. Тя бе искала да му я покаже, да го попита за мнението му и дали да се тревожи.
Разбира се – помисли си той. – Сигурно е било така. Касандра ме е чакала да се върна от деловото пътуване за да ми покаже бележката и да поговорим.
Тази мисъл заби ново острие на вина в сърцето му. Господин Джей инстинктивно затвори очи и стисна устни, сякаш го заля непоносима вълна на болка.
– Господин Дженкинсън? – загрижено попита Хънтър. – Добре ли сте?
Господин Джей отвори очи и за секунда загуби хладнокръвието си. Гневът в гласа му отекна в стаята.
– Съпругата ми е била изтезавана и убита в собствения ми дом, докато ме нямаше, безспорно от някакъв психопат, който я е дебнал и тормозил с глупави бележки като тази.
– Той заби пръст в пликчето за веществени доказателства. – Нямах представа за това. Колко "добре" искате да съм, детектив?
– Съжалявам, господин Дженкинсън – отвърна Робърт и сведе очи в знак на извинение. – Не исках да прозвучи по този начин.
– Моля – отговори господин Джей и вдигна ръка. Възвърна хладнокръвието и актьорското си майсторство. – Ако нямате повече въпроси, бихте ли ме оставили сам?
Хънтър и Гарсия се спогледаха обезпокоено.
– За жалост не можем да ви позволим да останете в къщата, господин Дженкинсън. Не и тази нощ.
Господин Джей се втренчи гневно в Робърт. Много добре знаеше, че няма да му разрешат да остане, но трябваше да играе ролята на "невеж гражданин".
– Как така няма да ми позволите да остана? Това е моята къща.
– Разбираме, господин Дженкинсън. – Гласът на Хънтър отново беше спокоен и сдържан. – И единственото, което мога да направя в момента, е да ви се извиня, но за жалост сега домът ви е и местопрестъпление и поради причини, които съм сигурен, че можете да си представите, трябва да го държим изолиран, докато екипът криминалисти ни разреши. Утре сутринта ще дойдем пак и отново ще огледаме всичко, търсейки нещо, което може да сме пропуснали тази нощ.
Господин Джей запази гневното изражение на лицето си и не каза нищо, като се престори, че разсъждава върху думите на Хънтър.
– Мога да ви обещая, че ще работим колкото можем по-бързо, господин Дженкинсън. С малко късмет, до утре вечерта ще предадем къщата на екипа за почистване и обеззаразяване. След това домът ви отново ще бъде изцяло на ваше разположение.
Мълчание.
– Много съжалявам – повтори Робърт.
– Може ли да си взема чисти дрехи? – попита господин Джей, като се погрижи да не говори ядосано.
– Разбира се. Не бързайте. Ще чакаме навън.
55.
Нещо не се връзва, помисли си господин Джей, когато Хънтър и Гарсия излязоха от кабинета му.
Въпреки че беше изтощен и емоционално изразходван, мозъкът му все още беше в състояние да разсъждава върху основни факти и четири от най-основните във връзка с разследването нещо не се връзваха.
Първо, той удобно отсъстваше по време на убийството на съпругата си. Второ, не бяха открити следи от влизане с взлом и това означаваше, че детективите трябва да са помислили за вероятността, че извършителят е имал ключ за къщата. Трето, видеообаждането, което господин Джей беше получил, нямаше да бъде проверено. Дори детективите го потвърдиха. И четвърто, бележката, която бяха намерили в чантата на Касандра, лесно можеше да е подхвърлена там, за да създаде илюзията, че някой я е дебнал, и така да насочи разследването в погрешна посока.