Смъртоносно обаждане [bg]

– Чантата на съпругата ви беше намерена до дивана в дневната – обясни Хънтър. – Вътре открихме тази бележка.

Карлос сложи пликчето на писалището на господин Джей.

Объркването му продължи още няколко секунди и после господин Джей успя да се изтръгне от него и насочи вниманието си към бележката.

Някога имала ли си чувството, че те наблюдават, Касандра?

Господин Джей примигна два пъти, сякаш очите му не можеха да се фокусират, и после отново прочете бележката. И после още веднъж. И след това пак.

– Не разбирам – най-сетне каза той с тон на робот.

– Имаше и плик с името ѝ – добави Гарсия. – Без адрес и марка. Това означава, че бележката е донесена лично. Може би пъхната под вратата, пусната в пощенската кутия отвън, оставена на колата или там, където съпругата ви е работела... Знаем само, че бележката не е била изпратена по пощата.

– И името на плика ли е изрязано? – попита господин Джей.

– Буква по буква – потвърди Карлос.

– Не ви ли е споменавала за бележката? – попита Хънтър.

Господин Джей го погледна със смесица от отчаяние и смущение. Само преди няколко секунди той беше казал на детектива с непоколебима увереност, че съпругата му със сигурност би споделила такова нещо с него.

– Не – отговори той. Очите му, сега изпълнени с гняв, се върнаха на бележката. – Може да я е получила, докато ме нямаше – предположи той. – Тази сутрин, вчера сутринта или онзи ден.

– Може – съгласи се Гарсия. – Но защо не ви се е обадила?

Господин Джей сякаш не чу въпроса.

– Господин Дженкинсън?

– Не, не би ми се обадила – замислено отговори той. – Такава си беше Касандра. Деловите ми пътувания обикновено са внезапни, затова когато ме нямаше, тя ми се обаждаше само ако реши, че трябва да говори с мен за нещо много важно.

– И смятате, че това не ѝ се е сторило важно?

– О, я стига, детектив. – Господин Джей погледна Гарсия.

– Не бъдете наивен. Намирате бележка, която изглежда така, сякаш е от стар епизод на "Коджак", съставена от изрязани букви и думи от списание, с банално страховито изречение като това, и какво правите? Шашвате се от страх? Мислите, че животът ви е в опасност?

Карлос не отговори.

– Е, мога да ви кажа, че Касандра не би се уплашила. Необходимо е нещо много повече, за да уплаши човек като нея.

– Господин Джей замълча, сякаш се опитваше да си спомни нещо. – Мисля, че не съм я виждал уплашена. Тя беше много силна. Вероятно се е изсмяла, когато е получила бележката. Отхвърлила я е като някаква груба шега. Мисля, че повечето хора биха постъпили така. Касандра никога не би ми се обадила, когато пътувам по работа, за да ми каже за бележка, която изглежда като сглобена от четиригодишно дете.

– Съгласен съм – намеси се Хънтър. – Повечето хора биха отхвърлили бележката като лоша, груба шега и затова бих искал да ви помоля за разрешение да претърсим основно дома ви, по-точно вещите на съпругата ви.

Господин Джей знаеше, че употребата на думата "основно" означава, че те вече са претърсили къщата и вещите на Касандра, но не са го направили достатъчно щателно.