![Смъртоносно обаждане [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/8/5/smrtonosno-obazhdane-bg-download.jpg)
Смъртоносно обаждане [bg]
- Автор: (2) Крис Картер
- Серия: Робърт Хънтър #8
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК "ЕРА"
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносно обаждане [bg]». Краткое содержание книги:
– Ще донеса още един стол – каза господин Джей, когато влязоха в стаята.
– Не е необходимо, господин Дженкинсън – отвърна Хънтър. – Мога да стоя прав, ако това не е проблем.
– Моля, настоявам. Ще ми отнеме само две секунди.
Щом господин Джей излезе от кабинета, Робърт смъкна качулката на предпазния си гащеризон, приближи се до библиотеката и разгледа книгите. Повечето бяха за бизнес и финанси. Имаше няколко и по право, счетоводство и архитектура.
Гарсия провери отсрещната стена, която беше украсена с фотографии в рамки и награди за постижения.
– Заповядайте. – Господин Джей влезе, носейки стол с висока облегалка. Сложи го до креслото и най-после седна зад писалището.
– Благодаря – отвърна Хънтър и взе стола.
Карлос се настани на креслото.
– Ще се опитаме да отнемем колкото е възможно по-малко от времето ви, господин Дженкинсън – каза той и извади смартфона си. – Имате ли нещо против, ако запишем разговора?
Господин Джей поклати глава. Време беше да пусне в действие план А.
Гарсия натисна бутона за запис и Хънтър започна:
– Господин Дженкинсън, знам, че ще ви е трудно да разкажете онова, което сте преживели, и моля за извинение, че ще ви накарам да го направите, но бихте ли ни разказали всичко, което си спомняте за видеообаждането на убиеца? Колкото по-подробен е разказът ви, толкова повече ще ни помогнете.
Господин Джей се вгледа в загорелите си от слънцето, набръчкани ръце, които бяха плътно стиснати върху писалището пред него. След няколко секунди мълчание той вдигна глава и погледна двамата детективи. През следващите двайсетина минути им разказа за видеообаждането само това, което искаше, но с големи подробности. Хънтър и Гарсия го прекъсваха от време на време, за да изяснят някои неща, но през повечето време го оставиха да разкаже историята си, без да се намесват. Щом стигна до момента, когато убиецът го попита за датата на сватбата му, той млъкна и отново се втренчи в ръцете си, които трепереха. Смутено ги премести на коленете си и застана абсолютно неподвижно.
Хънтър и Гарсия зачакаха.
С треперещ глас господин Джей им каза, че се опитал, но не могъл да си спомни. И после, без да съзнава, прошепна:
– Много съжалявам.
Детективите не казаха нищо. Знаеха, че думите не са предназначени за тях, а за Касандра. Вината вече се беше загнездила и разпространила до всяко кътче на тялото на господин Джей. Каквито и психически увреждания да му беше нанесло видеообаждането, вината, че не е знаел отговора на този проклет въпрос, щеше да ги направи още по-тежки.
И тогава господин Джей най-после осъзна, че седми март е рожденият ден на сина му. Ето защо датата проблясваше толкова ярко в паметта му, когато го попитаха кога е била сватбата му.
И изведнъж сякаш от паметта му се смъкна черно було, датата на сватбата се появи пред очите му ярка като дневна светлина.
Десети април. Той и Касандра се бяха оженили на десети април.
Господин Джей затвори очи и отметна глава назад, сякаш го бяха наръгали в стомаха с огнена кама.
Защо? – Той мълчаливо прокле себе си, паметта си, мозъка си и цялото си същество. – Защо не се сетих по-рано?
Господин Джей довърши разказа си, без да погледне детективите. Не им каза за истеричния смях на демона.
– Може ли да ви попитам колко време бяхте във Фресно? – обади се Хънтър, след като господин Джей приключи.
– Заминах в четвъртък сутринта.
– А преди това кога отсъствахте последния път?
Господин Джей се замисли и умишлено, но съвсем леко вдигна очи нагоре и надясно. Знаеше, че двамата детективи го наблюдават внимателно, особено изражението на лицето му и движенията на очите. В учебниците по психология на поведението пишеше, че ако очите помръднат нагоре и наляво, субектът се опитва да получи достъп до визуалния си конструктивен кортекс. С други думи, опитва се да създаде мисловен образ, който не е там. Ако очите се придвижат нагоре и надясно, субектът търси в паметта си визуално запаметени неща – спомени, които действително съществуват.
– Преди три седмици и половина – искрено отговори той с уморен и пораженски глас. – Трябваше да летя до Чикаго за два дни.
– Пак ли по работа?
– Точно така.
Хънтър записа информацията в тефтерчето си.