Душа в пламъци [bg]

Потърсих Морис и Уинтьр Хил и стигнах до Томи (Аш) Морис: няколко ареста, в средата на осемдесетте лежал в „Олд Кълъни“, когато затворът бил още известен като „Бриджуотър“, за притежание на две заредени и нерегистрирани огнестрелни оръжия и известно количество кокаин, но ина​че чист от десетилетия, което означаваше, че или е обърнал нова страница, нещо, което не бе особено вероятно, или просто се е усъвършенствал като престъпник. По-нататъшното търсене не ме доведе до пряка връзка между Валъри Мери Морис и Томи (Аш) Морис, но Томи бе по-възрастен от Валъри с осемнайсет години. Братовчеди или по-близки роднини? Залагах на по-близки роднини и основанието ми бе присъствието на специален агент Енгъл в Пастърс Бей.

Нататък: имена и истории, населени места и съдебни ре​портажи.

След това обаждания до Бостън: оставям съобщения, ис​кам услуги и ми обещават услуги. И чакане. По обед прис​тигна имейл от бивше ченге в бостънската полиция, сега частен детектив във Фичбърг, изпратен от адрес, който няма да бъде използван никога повече.

Томи Морис бе по-голям брат на Валъри. Имаше линкове към множество статии, най-новата - от последната седмица, за убийството на някой си Джоуи Туми, Джоуи Туна, аме​риканец от ирландски произход, бизнесмен, обичан пред​ставител на търговията с риба в Бостън. Линк към рубрика в „Сънди Магазин“, озаглавена „Запознайте се със стария шеф, същият като новия шеф“ - размисли върху настоящото състояние на организираната престъпност в града. Матери​-алът съдържаше различни примери, илюстриращи борбите за власт в бостънския подземен свят и най-вече сред ирланд​ските елементи, опитващи да запълнят вакуума, създаден след принудителното оттегляне на Уайти Бългър. Имейлът завършваше с едно-единствено изречение от информатора ми: „Томи Морис потъва“.

Изведнъж залозите се покачиха и се радвах, че Ейнджъл и Луис скоро ще бъдат тук. Междувременно се обадих на Ейми и ѝ казах какво съм открил. По-наложително от вся​кога бе да защитим Рандъл Хейт, ако и когато той се яви в полицията, защото имах усещането, че правилото кръв за кръв скоро щеше да влезе в действие. Енгъл бе в Пастърс Бей, защото считаше, че изчезването на Ана Кор може да е последствие от престъпната дейност на вуйчо ѝ. Дори и да не беше така, той явно очакваше вуйчото да се намеси въ​преки всичко. Такова бе правилото на кръвното отмъщение: то беше най-важно от всичко. Освен това повторих на Ейми ултиматума си, който беше наложен от изпратените на Хейт снимки с педофилски характер и възрастта на Ана Кор: Хейт трябваше да потвърди, че е готов да говори с полицията, и трябваше да направи това скоро. Ейми беше ядосана, задето бях опрял пистолет в главата ѝ. Поиска да ѝ дам няколко часа и аз се съгласих.