Душа в пламъци [bg]

Ана Кор беше жива, но можеше да бъде намерена по-ра​но, ако не беше моята арогантност, ако бях проговорил по-рано. Луис беше този, който по-късно изтъкна, че от друга страна, ако не бях постъпил така, както постъпих, тя може​ше изобщо да не бъде намерена или да не бъде намерена жива. Но аз все още се чувствах празен отвътре, когато Валъри Кор ми благодари и ме целуна по бузата. Опитах да се извиня, да кажа, че съжалявам, но тя поклати глава, сложи пръст на устните ми и ме накара да млъкна.

- Ана се върна - прошепна тя. - Само това има значение. Останалото ще мине. Аз ще я излекувам.

В това имаше истина, истина, с която да живеем: имаше надежда. Винаги има надежда. Ако решим да се откажем от нея, душите ни ще се превърнат в пепел и ще се пръснат по вятъра.

Но душата може да запламти и да не бъде прокълната.

Душата може да изгори с ярък пламък.

Шест гарвана летяха ниско над Пастърс Бей, почти до​косвайки върховете на голите като скелети дървета. Високо в ясното небе последните гъски следваха своя курс на юг, но гарваните отиваха на север, към горите и планините, към леда и снега. Те се гмурнаха бързо и уверено в спускащия се мрак, може би за да разкажат на чакащия ги вълк за всичко, което бяха видели.