Третата тайна [bg]

— Защо? — изненадано го погледна Мичънър. — Нали и двамата сме на мнение, че събитията там са просто смешни?

— Те продължават да ме тревожат — поклати глава кардиналът. — Климент държеше да бъдат проучени и аз искам да изпълним желанието му. Това влиза в задълженията ми на кардинал-шамбелан. Той искаше да научи десетата тайна, аз също.

Мичънър все още не го беше запознал с последния имейл на Климент. Извади разпечатката от джоба си и му я подаде.

— Трябва да видиш това.

Кардиналът си сложи очилата и зачете.

— Изпратил го е в неделя, малко преди полунощ. Но явно не е бил на себе си, Морис. Появата ми в Босна няма да донесе нищо, само ще привлека внимание. Не е ли по-добре да оставим този въпрос?

Нгови свали очилата си.

— Сега повече от всякога държа да заминеш! — отсече той.

— Говориш като Якоб. Какво те тревожи?

— Не знам. Но съм убеден, че става въпрос за нещо важно, което ние трябва да довършим. Особено след информацията, че Валендреа е изнесъл част от съдържанието на третата тайна.

Мичънър трудно можеше да бъде убеден.

— Морис, до този момент никой не задава въпроси относно кончината на Климент. Нима ще рискуваш това да се промени?

— Мислих по този въпрос. Но се съмнявам, че медиите ще обърнат внимание на твоите действия. Те ще бъдат напълно погълнати от конклава. Затова настоявам да заминеш. Пазиш ли още писмото до очевидеца?

— Да.

— Ще ти дам още едно, подписано от мен. Това трябва да бъде достатъчно.

Мичънър му разказа за намерението си да работи в Румъния, след което попита:

— Не може ли някой друг да отиде?

— Знаеш отговора на този въпрос — поклати глава Нгови.

Направи му впечатление, че кардиналът е по-словоохотлив от обикновено.

— Трябва да знаеш и още нещо, Колин — въздъхна той и махна с ръка към имейла. — То има връзка с това тук. Ти ми беше споменал, че Валендреа е посетил архива заедно с папата. Проверих в дневника. Посещението им действително е регистрирано: станало е в петък вечерта, преди смъртта на Климент. Но ти не знаеш, че в събота вечерта Валендреа е напуснал Ватикана и е заминал някъде. Пътуването му не е било предварително планирано, защото се е наложило да отмени няколко уговорени срещи. Отсъствал е до неделя сутринта.

Мичънър беше впечатлен от информацията, с която разполагаше Нгови.

— Не знаех, че го наблюдаваш толкова отблизо — промърмори той.

— Не само тосканецът има своите шпиони — скромно отвърна кардиналът.

— Имаш ли представа къде е ходил?

— Не. Напуснал е Рим на свечеряване, използвайки частен самолет. Рано на следващата сутрин същият самолет го е върнал.

Спомни си за неприятното усещане в онова кафене, в което двамата с Катерина разговаряха с отец Тибор. Дали Валендреа не е знаел за свещеника? Дали самият той не е бил проследен?