Третата тайна [bg]

— Той каза, че парите са мои, без никакви уговорки.

— Това е интересно. Явно не си от евтините курви.

Тя рязко се извъртя и му удари оглушителна плесница. Амбрози не помръдна, но в очите му се появи опасен блясък.

— Никога не го прави пак! — просъска той. Нещо в тона му я накара да потръпне.

— Изгубих интерес към шпионските ви оферти — отсече тя.

— Ти си една нетърпимо гадна кучка! Силно се надявам, че негово преосвещенство скоро ще се измори от теб. И тогава ще мога да ти направя още едно посещение.

Тя инстинктивно се отдръпна.

— Защо Колин отива в Босна?

— За да открие един от очевидците в Междугорие.

— Очевидците на появата на Дева Мария?

— Значи си запозната — кимна Амбрози.

— Това са пълни глупости! Не е възможно да вярвате, че Мадоната се е явявала на тези деца толкова години, а дори и днес продължава да се явява на едно от тях!

— Църквата все още няма окончателно становище по въпроса.

— Но той ще стане реален само след като бъде подпечатан с папския печат, нали?

— Сарказмът ти е уморителен и досаден.

— Ти самият — също!

Но интересът й се пробуди. Нямаше никакво желание да изпълнява задачите на Амбрози и Валендреа, беше останала в Рим единствено заради Мичънър. Бе научила, че вече се е изнесъл от Ватикана — според Кийли напълно естествена постъпка след смъртта на папата, — но не направи опит да го издири. А след последната им среща в главата й се оформи идеята да го последва в Румъния. Сега се появи и Босна — още една възможност.

— Кога заминава? — попита тя, презирайки се за интереса, прозвучал в този въпрос.

— Не знам — отвърна Амбрози и в очите му проблесна задоволство. Ръката му потъна под дрехата и се появи обратно с листче хартия. — Това е адресът му. Намира се съвсем наблизо. Вероятно би могла да го утешиш. Менторът му си отиде, а животът му е пълен хаос. Скоро за папа ще бъде избран един от най-големите му врагове.

— Валендреа е доста самоуверен, а?

— На въпроса, ако обичаш.

— Мислите, че Колин е уязвим, така ли? И по тази причина ще ми се довери, а дори и ще ме покани да замина с него?

— Точно така мислим.

— Не е чак толкова слаб — поклати глава Катерина.

— Бас държа, че е — усмихна се Амбрози.