![Третата тайна [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/0/7/tretata-tajna-bg-download.jpg)
Третата тайна [bg]
- Автор: Берри Стив
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9547691023
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Третата тайна [bg]». Краткое содержание книги:
33
20:30 ч.
Мичънър приключи с прибирането на вещите, разпределени в пет кашона, доставени му от швейцарските гвардейци. Гардеробът, шкафовете и нощните шкафчета бяха опразнени, а мебелите бяха свалени в приземния склад, където щяха да останат, докато уреди формалностите по дарението.
Изчака в коридора, докато вратите бяха окончателно затворени и запечатани с оловни печати. По всяка вероятност това беше последното му посещение в папските покои. Малцина бяха онези църковни служители, които бяха стигали дотук, а още по-малко го бяха правили втори път. Амбрози беше прав. Времето му наистина изтече. Вратите щяха да останат затворени до избора на нов папа, който лично щеше да счупи печатите. Представи си, че това ще бъде Алберто Валендреа, и неволно потръпна.
Кардиналите все още изпълваха катедралата „Свети Петър“ и отслужваха траурната литургия пред тялото на Климент XV — първата от дългата поредица служби, които предстояха през следващите девет дни. А Мичънър трябваше да използва това време за последното си официално задължение.
Спусна се на третия етаж. По подобие на апартаментите на папата в кабинета на Мичънър също нямаше много вещи за прибиране. Тук цялото обзавеждане беше собственост на Ватикана. Картините по стените, включително портретът на Климент, принадлежаха на Светия престол. Личните му вещи лесно щяха да се поберат в един кашон, тъй като се състояха от канцеларски принадлежности, баварски настолен часовник и три снимки на родителите му. Останалите му притежания се изчерпваха с един лаптоп и няколко комплекта дрехи. През всичките тези години беше спестявал по-голямата част от заплатата си, а парите бе инвестирал успешно, следвайки полезните съвети на неколцина приятели от финансовите среди. Благодарение на тях беше натрупал няколкостотин хиляди долара в женевска банка, с които възнамеряваше да живее след оттеглянето си от активна служба, тъй като църковната пенсия беше наистина мизерна. Реформата в пенсионните фондове на Ватикана беше обсъждана задълбочено по времето на Климент, но сега трябваше да изчака решението на следващия папа.
Седна зад бюрото и включи компютъра за последен път. Искаше да прегледа пощата си и да остави инструкции за бъдещия си наследник. През последните няколко седмици работата беше движена изцяло от сътрудниците му, а повечето от посланията на екрана можеха да почакат до решението на предстоящия конклав. В зависимост от личността на избрания папа той може би щеше да се нуждае от още една седмица за осъществяването на прехода. Но в случай че изборът паднеше върху Валендреа, негов личен секретар със сигурност щеше да стане Паоло Амбрози, а това означаваше само едно: пълномощията на Мичънър щяха да бъдат моментално прекратени, а присъствието му във Ватикана — нежелано. Той нямаше нищо против, тъй като не държеше да помага на Амбрози.
Продължи да преглежда електронната си поща, отваряйки всяко съобщение поотделно. Изчиташе съдържанието му и го изтриваше. Пропусна само няколко, които щяха да бъдат от полза за подчинените му и трябваше да бъдат запазени. Три от тях бяха съболезнования от негови приятели епископи, на които отговори с по няколко думи. Дали пък някой от тях няма нужда от помощник? — запита се той, после прогони въпроса с кратко тръскане на глава. Не, никога повече няма да се занимава с подобна работа. Какво беше казала Катерина в Букурещ? Нима животът ти трябва да премине в служба на другите? Може би душата на Климент ще намери покой, ако той продължи делото на отец Тибор. Може би неговата саможертва ще изкупи греха на приятеля му.
От тази мисъл му стана по-добре.
На екрана се появи коледната програма на папата. Тя беше прехвърлена в компютъра на Кастел Гандолфо и носеше инициалите на Климент, което означаваше, че е одобрена. В нея се предвиждаше традиционната коледна литургия в катедралата „Свети Петър“, последвана на другия ден от също така традиционното послание към народите на света от балкона. Мичънър обърна внимание на часа, в който проектът е бил върнат във Ватикана. Събота, десет и петнайсет сутринта. Това беше горе-долу времето на завръщането му от Букурещ, далеч, преди да се срещне с папата. И далеч преди Климент да научи за убийството на Тибор. Беше странно, че решилият да се самоубие човек обръща толкова голямо внимание на програма, която няма намерение да изпълни.