Гладът на лъвчетата [bg]

— Не исках да кажа обратното, но в края на краищата с напредъка на науката ние сме принудени да изучаваме много повече. А във физиката, в химията, в алгебрата, в тригонометрията аз се обърквам като в гора!

— Значи ще трябва да повтаряш? — попита Мадлен.

— За да ме спукат още веднъж ли? Ах, не! Ще се прехвърля в класическия отдел. Татко е съгласен.

Той беше унищожил месото, препържените картофи, салатата и нападаше сиренето.

— Лоран го спукаха като мене — добави той. — Сигурен съм, че тази година процентът на пропадналите ще бъде рекорден!

Мадлен хвърли бегъл поглед към брат си. Той ядеше череши, плюеше костилките в ръката си, свита като фунийка, и от време на време поглеждаше с тъжен и враждебен поглед към сина си. Очевидно бе, че вече нямаше желание да се гневи. Погледна часовника си и каза:

— Ще ме извиниш, Мадлен, непременно трябва да телефонирам в Ню Йорк.

Той излезе от трапезарията. Даниел го изгледа и прошепна:

— Не е много спокоен напоследък!

— Навярно има защо — каза Мадлен.

— О, не трябва да се пресилва! Не е, защото изпортих матурата си…

— Не намеквам за матурата ти, а за брака ти. Да си принуден да се ожениш на осемнадесет години!…

— Не съм принуден!

— Как не? Щеше ли да се ожениш за Даниела, ако тя не чакаше дете от тебе?

— Може би! Само че нямаше да може заради родителите й. Бебето, разбираш ли, ги принуди. Те нямаха време да кажат ох и всичко се нареди. Както виждам, и ти си като татко, мислиш, че съм извършил голяма глупост. Но като опознаеш Дани! Тогава, значи, извинявай!…

Беше се надигнал от стола си. Лицето му сияеше. Ръката му описа във въздуха една великолепна арабеска.

— Тя е стра-ш-на! Винаги мила, нежна, както обичам! Разбираме се, без да си говорим! Когато съм с нея, няма грижи! Посрещам всички удари с усмивка. Ето на̀ — провалих матурата си. Би трябвало да бъда като посран. Е, добре, но тъй като се обичаме, никак не ме е грижа!…

От известно време Мадлен имаше чувството, че хванала под ръка племенника си, се разхожда из цъфнала градина. За него всичко бе просто, красиво, съвсем ясно, загладено, лъчисто. Тя би искала да сподели възторга му, но беше немощна. Защо трябваше този вид сънища да са забранени за възрастните?

Разнежена, тя запита:

— Как изглежда външно?

— Знаеш ли Дорис Брукс?

— Не.

— Знаеш я! Американската актриса… Гледала си я стотици пъти в киното, по снимки. Дорис Брукс… Помисли…

— Да, да, може би…

— Е, добре! Дани прилича — дори е по-хубава — на Дорис Брукс. Очите, носът, усмивката. Няма големи гърди, но след раждането, ще видиш! Един път жена, да! Жена и половина! Не мога по-хубаво да ти обясня! Дори татко я хареса, чувствувам това! Но колко е труден татко!