![Зовът на костите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/8/9/zovt-na-kostite-bg-download.jpg)
Зовът на костите [bg]
- Автор: Редондо Долорес
- Серия: Бастан #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-450-3
- Переводчик: Катя Диманова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Зовът на костите [bg]». Краткое содержание книги:
Комисарят се съгласи.
- Ще уведомя комисаря в Бастан и инспектор Ириарте. Ще започнем паралелно разследване, за да установим произхода на костите и гроба или гробовете на вашето семейство, откъдето са били взети.
- Не си правете труда, това е майру-бесо, ръка на още некръстено дете, а децата, умрели некръстени, не са били погребвани официално в гробищата по онова време.
Изчака да излезе от управлението, за да се обади пак. Погледна часовника си, наближаваше осем вечерта. Джеймс и Ибай много й липсваха, цял ден не се беше прибирала, а до Елисондо имаше още половин час път или дори малко повече. Снегът беше спрял и студът от следобеда, преминал преди часове в нощ, я накара да потрепери, но допринесе за проясняването на мозъка й, помогна й да затвори някъде херметически чутото току-що в управлението и да си състави работен план. Спря до вратата на колата, набра номера на лейтенант Падуа от жандармерията и му обясни какво й трябва.
- Сдобих се с две ДНК мостри от жертви на случаи, идентични с тези на Йоана Маркес, Лусия Агире и убийството от Логроньо. Нужен ми е достъп до костите, открити в пещерата, за да ги сравним.
- Знаете, че ако не са събрани от експерти, нямат стойност в съда.
- Съдебната им стойност не ме притеснява, официално нямаме никакъв случай, а ако се наложи, ще набавя още; имам преки роднини. Това, от което имам нужда сега, е да направя сравнение с костите, открити в пещерата: ако се получи съвпадение, ще докажем, че си имаме работа със сериен убиец, и лесно ще получа заповед за ексхумиране на телата. Засега ампутациите се приписват на съпрузите. Ако не успея да установя връзка между жертвите и костите от Бастан, ще остана с празни ръце.
- Госпожо инспектор, знаете, че искам да ви помогна, аз самият ви въвлякох в това, но вие сте съвсем наясно с проблема около компетенциите на различните видове полиция. Без съдебна заповед няма да ви ги предоставят.
Амая затвори и остана загледана в телефона, сякаш се колебаеше дали да позвъни, или да го запокити далече от себе си.
- По дяволите - изсумтя, докато набираше личния номер на съдия Маркина.
От другия край отвърна мъжественият и възпитан глас на Негова Светлост.
- Добър вечер, госпожо инспектор - поздрави я той.
Чувайки гласа му, Амая изведнъж се смути и с изненада установи, че мисли за устата му, за ясно очертаните му плътни и влажни устни. Прииска й се да затвори телефона като засрамена ученичка.
- Добър вечер - успя все пак да смотолеви.
Съдията мълчеше, но тя чуваше дишането му в другия край на линията и без да иска, си представи колко топъл ще бъде дъхът му върху кожата. Въпреки острия студ се изчерви до корена на косата.
- Господин съдия, разследването по случая, за който ви говорих, се разви в очакваната посока. Сдобих се с ДНК проби на още две жертви и имам нужна да ги сравня с костите, намерени в Бастан, които са в ръцете на жандармерията.
- Вие в Памплона ли сте?
- Да.
- Добре, след половин час в ресторант „Еуропа“
- Господин съдия - възпротиви се тя. - Мисля, че бях много ясна при последната ни среща, когато ви обясних какъв е интересът ми в този случай.
Изглеждаше оскърбен, когато отговори:
- Стана ми пределно ясно, госпожо инспектор. Току-що пристигам от път и ще вечерям в „Еуропа“, по-рано не мога да ви приема. Но ако предпочитате, можете да дойдете в кабинета ми утре след осем сутринта. Обадете се на секретарката ми и тя ще го уреди.
Изведнъж се почувства глупава и превзета.
- Не, не, съжалявам, след половин час ще бъда там.
Затвори телефона, упреквайки се за грубостта си.
„Сигурно ме е взел за глупачка“, помисли, докато влизаше в колата.
Преди да потегли, се обади отново на младши инспектор Ечайде и му разказа новините от пътуването си до Билбао и Бургос и за съвещанието при комисаря. Дължеше го на Йонан все пак.
В бара на „Еуропа“ се влизаше откъм фасадата до ресторанта, непосредствено до входа на едноименния хотел; вече нямаше и следа от следобедния снежец и някои от клиентите разговаряха пред вратата, сложили чашите си с вино върху двете високи маси, изправени като на пост пред входа на заведението.