![Запали реката [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/5/4/zapali-rekata-bg-download.jpg)
Запали реката [bg]
- Автор: Вердон Джон
- Серия: Дейв Гърни #6
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-458-8
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Запали реката [bg]». Краткое содержание книги:
— Надценяваш лъскавата опаковка на случаите. Сочех определени притеснителни факти, които може да подкопаят…
Прокурорът се възмути:
— Дреболиите, които посочваш, няма да подкопаят нищо освен собствената ти репутация. Сериозно говоря, Дейвид! От значение е голямата картина, а ти отказваш да я приемеш.
— Съжалявам, че го виждаш така.
Клайн най-сетне се обърна към детектива:
— Всичко е заради Бекерт, нали?
— Бекерт ли?
— Видях какво изражение се изписва на лицето ти всеки път, когато има да казва нещо. Заради това ли е всичко? Личен конфликт? Просто искаш той да сбърка? Това е единственото обяснение!
Гърни внимателно обмисли следващите си думи.
— Ако това е, което мислиш, Шеридън, не виждам как бих могъл да съм ти от полза занапред.
Клайн отново се взря право напред с ръце на волана.
— За съжаление, трябва да се съглася.
Гърни осъзна, че отпускането, което бе усетил при първоначалната агресивност на Клайн, идва от предвкусването на този момент. Онова, което изпитваше сега, беше чисто и неподправено облекчение. Облекчение от свалянето на странния товар, който така и не доби ясни очертания, но си остана постоянна тревога. Не че имаше намерение да изостави случая или задължението, което смяташе, че има към Ким и Хедър или към убитите. Просто щеше да прекъсне съмнителната си връзка с Клайн.
— Сега ли желаеш да се оттегля? — попита. — Или да остана до събранието в два часа?
— Може би е по-добре да дойдеш на събранието. По-гладко ще се получи. А и разследването ще е почти на косъм от приключване. Просто въпрос на осъществяване на последните арести. Така твоят отвод ще има смисъл. Няма да е внезапно решение. Естествено събитие в края на процеса. По-добре ще е за всички, не мислиш ли?
— Звучи ми съвсем разумно, Шеридън. Ще се видим в два следобед.
И двамата не посегнаха да се ръкуват.
Гърни слезе от черния линкълн и тръгна към скромното си субару.
27
Детската площадка в Уилард Парк беше празна. В застоялия въздух се долавяше леко ухание на езерна вода. Косовете в тръстиката мълчаха. Под стоманения скелет на катерушката песъчливата пръст изглеждаше тъмна и влажна след дъждеца. Водата се бе събрала на капки по тръбните напречни пречки и висеше там, готова да капне.
Гърни използваше свободното време преди следобедната среща, за да се сдобие с по-интуитивно усещане за мястото. Интригуваше го фактът, че в Уилард Парк е не само площадката, на която бяха намерени двете жертви от АРС, но че тук за последно е видян и мотоциклетистът от Поултър Стрийт. Беше от онези странни малки резонанси или съвпадения, които Клайн би отхвърлил като незначителни. Но мнението на прокурора също бе изгубило значение.
Застанал с гръб към катерушката, детективът погледна към ливадата, на която се бяха случили демонстрацията и изстрелът по Стийл. Пространството между двете беше доминирано от полковник Уилард на бойния му кон. Присъствието на статуята в мислите на Гърни — бетонна връзка към тъмното наследство на ловците на роби на Уилард и самия затвор — хвърляше сянка върху целия парк.
Детективът се отдалечи от площадката, застана на брега на езерото и се загледа в сивата стъклена повърхност. От дясната му страна имаше пътека, която навлизаше между дърветата. Предположи, че това е главното трасе от сателитната снимка, която Торес му показа — част от паяжината пътеки, свързващи парка с дивата пустош отвъд и с частните земи на Уайтривърското ловно стопанство, където повечето хижи бяха собственост на ченгета от града.
Очевидно беше най-слабата вероятност… но беше възможно мотоциклетът, избягал от Поултър Стрийт след стрелбата по Рик Лумис, да е използвал същите пътеки като атевето, докарало Джордан и Тукър на площадката. Гърни не беше сигурен какво би могло да значи това, но вероятността да е нещо повече от съвпадение му се струваше напълно разумна.
Миг по-късно злокобният вик на птица дълбоко в гората го накара да настръхне по съвсем друга причина. По здрач често чуваше същия странен пронизителен крясък откъм боровата гора зад езерцето в Уолнът Кросинг. Макар да знаеше, че реакцията му е нелогична, треперливият призив винаги успяваше да го притесни.
Гърни се насочи обратно към катерушката. Представи си Марсел Джордан и Върджил Тукър вързани здраво за тръбните пречки.