Запали реката [bg]

— Като за Олбъни това е изумително бързо.

Шерифът се изсмя неприятно:

— Една полза от разгарящата се расова война е, че ни обръщат внимание.

Бекерт си погледна часовника.

— Да продължим нататък, Марк. Какво е положението с проследяването на информацията за наема?

— Там новините са интересни, сър. Тази сутрин най-сетне се сдобихме с документацията за двата имота, използвани като локации за покушенията. И двата наема са на името на Марсел Джордан.

Бекерт изобрази рядка мимолетна усмивка.

— Това елиминира всички съмнения за участието на АРС… Нещо в изражението на Гърни улови вниманието му. — Не си ли съгласен?

— Съгласен съм, че това подкрепя определена гледна точка към случая. Що се отнася до елиминирането на всякакви съмнения, аз лично не бих направил подобен логически скок.

Бекерт задържа погледа му за малко, после се обърна кротко към Торес.

— Нещо друго имаш ли за нас?

— Засега това е всичко, сър, докато не получим увеличената снимка от „Олбъни“ и доклада за колата от Гарет.

— Като стана дума за Олбъни — Бекерт се обърна към Клайн, — компютърните специалисти свързаха ли се с теб по повод телефона на Стийл?

— Не с пълен доклад, което е и причина да не го спомена. Но говорих с техника вчера и той ми каза, че първоначалният анализ не е открил нищо от особен интерес. Изпрати ми на разпечатка списъка с номерата, на които се е обаждал и е получавал обаждания през последните три месеца. Стийл е използвал телефона си да звъни на съпругата си, на сестра си на Хаваите, на местното кино, на зъболекаря си, на електротехника, на различни ресторанти, на доставки на пица в Анджайна, на фитнес в Ларвейшън, на „Хоум Депо“ и на няколко други подобни места. Като изключим сестра му, няма нищо наистина лично. И като изключим онова странно съобщение в нощта на убийството му, няма обаждания или съобщения от предплатени или дори от скрити номера. Наистина няма кой знае какво интересно. Ще ни изпратят окончателния доклад след един-два дни.

Мимолетната усмивка на Бекерт се появи за втори път.

— Това е то. Голяма шумотевица за нищо.

— Странно — отбеляза Гърни.

Клайн го погледна остро и изпитателно.

— Какво му е странното? — попита комисарят.

— Не се споменават обаждания от и до Рик Лумис.

— Кое му е странното?

— Останах с впечатление, че редовно са поддържали връзка.

— Може да са предпочитали електронната поща.

— Сигурно е така — съгласи се Гърни, сигурен, че изобщо не е така.

— Добре — заяви Бекерт твърдо, все едно затръшна решително врата. — Ако никой друг няма какво да съобщи в момента…

— Аз имам — обади се шерифът. — След като дадох да се разбере сред определени гости в заведението ми, че ми е интересно какви уговорки е направил Девалон Джоунс за колата си по време на отдиха в „Данемора“, ми съобщиха, че е оставил возилото на Блейз Лавли Джаксън. Което я прави пазител на колата на стрелеца, а това пък е егати чудото за обмисляне.