Вечната нощ [bg]

Куинлан, пусни ме да очистя копелето!

- Успокой се.

Богатият баритон на господин Куинлан навлезе в ума на Еф.

- Пусни ме!

Гюс замахна с ножа, но това си беше чист блъф. Колкото и да беснееше, той все пак имаше достатъчно здрав разум да уважава господин Куинлан.

- Майка ти е убита. Стореното е сторено. И така е най-добре. Тя си отиде много отдавна, а онова, което остана, не беше добро за теб.

- Но това оеше моят избор! Каквото съм направил или не съм направил, беше по мой избор!

- Уреждайте споровете помежду си както желаете. Но по-къс- но. След последното сражение.

Куинлан впи в Гюс проницателните си червени очи, горящи под тъмната сянка на качулката. Кралско червено, по-наситено от всичко червено в природата, което Гюс беше зървал - дори и от прясната човешка кръв. По-червено от най-червените есенни листа и по-ярко и по-дълбоко от всяко птиче перо.

Ала макар Куинлан да можеше да повдигне човек с една ръка, очите му бяха кротки. Гюс не би искал те да го погледнат гневно. Поне засега той се отказа да напада.

- Можем да хванем Господаря. Но времето ни е малко. Трябва да го направим заедно.

Гюс посочи Еф.

- Тоя наркоман е безполезен за нас. Заради него спипаха док- торката, заради него загубих едно от моите момчета. Шибанякът е опасен за нас. По-лошо - той е проклятие за нас, носи лош къс­мет. Лайно. Господаря държи момчето му, осиновил го е и го води на каишка като кученце.

Сега беше ред на Еф да се нахвърли въху Гюс. Ръката на госпо­дин Куинлан начаса се опря със стоманена сила в гърдите на Еф.

- Хайде, кажи ни - не спираше Гюс. - Кажи ни какво ти шеп­неше копелето тука, кажи ни веднага. Сърдечно разговорче с Гос­подаря, а? Мисля, че имаме право да знаем.

Дланта на Куинлан се надигаше и спускаше с дълбокото диша­не на Еф. Той се беше втренчил ядно в Гюс и усещаше как Нора и Фет не свалят очи от него.

- Е? Нека да чуем!

- Беше Кели. Нейният глас. Изкушаваше ме.

Гюс го изгледа подигравателно и го заплю.

- Говно слабоумно.

Пак започна схватка. Наложи се Фет и господин Куинлан да ги удържат да не се разкъсат един друг.

- Толкова отчаяно желае миналото да се върне, че дойде тука да му поприказват - продължи Гюс. - Имаме си някаква дрислива семейна терапия.

Обърна се към господин Куинлан и додаде:

- Казвам ти, той не ни носи нищо. Дай ми да го убия, по дяво­лите. Дай ми да отърва всички ни от излишния товар.

- Както споменах, можеш да уредиш това както пожелаеш. По- късно обаче.

За всички - дори за Еф - беше ясно, че господин Куинлан го пази по някаква причина. Че се държи с него по-различно, откол­кото би се държал с другите. Значи, у Еф имаше нещо особено.

- Имам нужда от вашата помощ, за да намерим последното парче от мозайката. Всички ние. Заедно. Сега.

Господин Куинлан пусна Гюс, който за последен път се нахвър­ли срещу Еф, но този път с отпуснат нож.