Вечната нощ [bg]

Еф крачеше из старите коридори. Чувстваше се вцепенен. Ся­каш не стъпваше по земята.

Разкъсваха го противоречиви пориви. Първо, прииска му се да напомни на Нора колко пъти едва не бяха залавяни и превърнати заради майка й. Колко тежко ги бавеше деменцията на госпожа Мартинес през всички тези месеци. Вече очевидно нямаше значе­ние, че самата Нора неведнъж бе изразявала желание майка й да не е с тях. Не. Всички грешки бяха по вина на Еф.

Второ, той беше потресен да види колко близка е Нора с Фет сега. Отвличането и спасяването й ги бяха сближили още повече. Заздравиха нововъзникналата им връзка. И това най-силно завър­таше ножа в раната му. Защото за Еф спасяването на Нора беше нещо като тренировка за спасяването на Зак, ала единственият резултат беше разголването на неговия най-голям страх - че може да спаси Зак и при все това да открие, че той е променен завинаги. Че го е загубил завинаги.

Част от него говореше, че вече е твърде късно. Това беше деп­ресивната му част. Еф непрестанно се мъчеше да я отблъсне. Це­реше я с хапчета. Усука ръка, за да бръкне в торбата на гърба си; разкопча джобчето за ключове и монети. Последният му викодин. Сложи таблетката върху езика и я остави там, докато отдели достатъчно слюнка да я преглътне.

Еф си припомни образа на Господаря, който стои високо на парапета на замъка Белведере и гледа отгоре легионите си в Сентрал парк, а Кели и Зак стоят редом с него. Мъждивото зеленика­во изображение го преследваше, разяждаше го и той продължава­ше да върви почти без да си дава сметка накъде.

   - Знаех, че ще се върнеш.

Гласът на Кели. Думите й бяха като инжекция адреналин право в сърцето му. Еф свърна по коридор, който му се видя познат, и откри, че тежката дървена врата с железните панти е отключена.

Вътре в килията, в средата на полукръглата си клетка, стоеше вампирът, който някога беше майката на Гюс. Очуканият шлем съвсем лекичко се наклони при влизането на Еф. Ръцете на вам­пира бяха вързани зад гърба.

Еф приближи вратата на клетката. Железните пръти бяха на разстояние шест инча един от друг. Вратата беше заключена горе, долу и по средата, в дупките за стария катинар, със заключалки за велосипед - от сплетена стоманена тел, облечена с винил.

Еф зачака гласа на Кели. Съществото може би очакваше еже­дневното хранене; стоеше неподвижно и шлемът също не по­мръдваше. А Еф искаше да чуе Кели. Нервира се, отдръпна се от вратата и заоглежда килията.

На ръждив пирон на задната стена висеше малък пръстен с един сребърен ключ.

Еф го откачи и се върна при вратата на клетката. Съществото не шавна. Той пробва ключа на горната ключалка - отключи я. После долната и накрая средната. Все още никакво внимание от майката на Гюс. Еф свали кабелите от железните пръти и бавно отвори вратата.

Вратата проскърца в рамката. Пантите обаче бяха смазани. Еф я отвори широко и застана на прага.