Вихър
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Серия: Стэн #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Василев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вихър». Краткое содержание книги:
Мейсън не отговори.
— Докато не получите други инструкции, ще се обръщате към мен с „адмирале“. Аз, разбира се, също ще спазя уважението към ранга ви и ще продължа да представям заповедите си към вас като предложения. Нямам намерение да накърнявам авторитета ви. Нито мисля, че е добре за вас да продължавате да се държите така детински. Принизявате себе си и своя чин в очите на своите подчинени!
Това подейства, Мейсън пламна, стегна се и му трябваше миг, за да възвърне напълно самообладанието си.
— Това е всичко, което имах да кажа. Някакви коментари или предложения?
— Не. Не, сър.
— Добре. Този разговор няма да се повтори. Сега. Ще излезем ли навън, за да опазваме мира?
Мейсън отдаде отсечено чест; извърна се и се отправи обратно към мостика.
Стен си позволи да се усмихне. По дяволите, всички тези абсурдни клишета, които му бяха подхвърляни, докато се издигаше в чин, работеха, стига човекът от другата страна наистина да вярваше в този дракх.
Е, както и да е.
Той последва Мейсън — като си обеща, че когато всичко това приключи, ще завлече копелето в някоя мрачна алея и ще го набие така, че да се възстановява седмица и половина.
Следващото действие на Стен беше да „помоли“ адмирал Мейсън да събере най-вещите хора от щаба си и офицерите на „Виктори“ в конферентната зала и да осигури връзка през сигурен екран с капитаните на ескортиращите ги кораби.
— Благородни същества — поде Стен без предисловия, — ситуацията е очевидна.
Офицерите кимнаха.
„Виктори“ се плъзгаше в процепа между два широко разтворени купа. На екрана, настроен за човешките възприятия, човешките пространствени предубеждения и виждания, малката флота проблясваше в черната нощ като огромни светли облаци от двете страни. По-детайлен екран би показал малки петна от светлина вляво и вдясно по посока на „Виктори“. Това бяха набързо събраните флотилии на богазите, решени да защитят главния си свят и купа вляво, а отдясно, в средата на мрака, който представляваше процепът, бяха атакуващите флотилии на суздалите. Бойната зала, разбира се, щеше да покаже всеки свят и кораб в границите на предварително зададено разстояние.
„Виктори“ щеше да се появи точно по средата между двете флотилии след…
— Време до контакта? — поинтересува се Стен.
— Приблизителна оценка — два корабни дни, сър. Точна…
— Не е нужно. Благодаря, командире. Има ли информация, която да навежда на мисълта, че те знаят за идването ни?
— Не, сър.
Това не беше учудващо — едно от големите предимства на имперските кораби беше много по-добрата сензорна система. И още едно доста секретно предимство: преди АМ2 да се зареди на неимперски кораб, му беше добавян допълнителен „кожух“, който беше производен на Империум Екс. Всеки неимперски кораб, който използваше междузвезден двигател, щеше да произведе слаб пурпурен отблясък на екрана, отблясък, който можеше да се засече от по-голямо разстояние, отколкото немодифицираните следи на имперските кораби. Не беше много — но достатъчно, за да се печели по някоя война от време на време.
— Целта на нашата малка игра — започна Стен — очевидно е да не позволим на суздалите и богазите да се избият едни други. И също така да не им позволим да решат, че някой, който се намесва в кръчмарска свада между приятели, заслужава да си го отнесе.
Няколко от офицерите прикриха усмивките си. Адмирал Мейсън не правеше такива брифинги.
— Така — продължи Стен. — Очевидно единственият начин да постигнем това е с отчаяни мерки. За щастие, адмирал Мейсън е, както знаете, един от най-изкусните имперски лидери в заблуждаването на противника.
Стен искаше да се изрази различно, да каже, че Мейсън е пълен с дракх и следователно по-квалифициран за отчаяни планове, отколкото всеки друг адмирал, когото познаваше, но се въздържа.
— Двамата обсъдихме проблема и той даде някои интересни предложения. Аз също успях да добавя малко идеи, които заслужават да се обмислят. Нашият план ще се осъществи на пет стъпки. Фаза едно е подобаващо гадна. Фаза две е благородна. А фаза четири може да спечели на някого медал или два. Фаза пет ще е пълна и откровена нечестност.
— А фаза три, сър? — въпросът бе зададен от капитана на разрушителя „Принстън“.
— Това е моята евтина идея — каза Стен. — Всички ръце на борда на „Виктори“ прекарват свободното си време в работа над нея.
Стен прегъна пръстите си несъзнателно. „Всички ръце“ не беше преувеличение — неговите собствени го боляха от металните стружки и дървените трески, забили се в пръстите и дланите им.