Вкусът на рая
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вкусът на рая». Краткое содержание книги:
— Няма нужда да правиш това, любов моя — изпъшка той, останал без дъх.
Тя вдигна глава.
— Искам.
Продължи да обсипва с ласки пулсиращия му секс, докато той не изрева, вдигна я и навлезе рязко и дълбоко във влажния й център. Тя стегна мускулите си около него, усещайки как я разтяга, как навлиза все по-дълбоко и все по-бързо в нея.
Тя застена, запъшка, вдигна ханша си, за да посрещне страстната му атака. Тогава внезапно бурята, набираща сили в нея, избухна в хиляди ярки звезди на неописуема наслада. Всеки мускул в тялото й се сви. Смътно долови как Крис изкрещява името й и затвори очи, за да вкуси освобождението му и собствената си кулминация.
Отпусна се до него, преплела ръце и крака в неговите. От равното му дишане заключи, че е почти заспал.
— Крис.
— Хммм?
— За какво искаше лорд Честър да говори с тебе?
Той въздъхна.
— Не може ли да почака до утре сутрин?
— Не, ти обикновено излизаш от къщата още преди да съм се събудила.
— Много добре, какво искаш да знаеш?
— Лорд Честър. Какво искаше?
— Има вълнения в плантацията му. Робите му се бунтуват срещу дългите часове, които трябва да работят, за да възстановят плантацията след урагана, и си отмъщават на дребно. Той се страхува, че положението ще се влоши.
— Ти каза ли му какво ми каза Удама?
— Да казваш на плантаторите да освободят робите си е загуба на време. Всъщност, те ме държат отговорен за недоволството сред робите, защото освободих моите роби, за разлика от тях.
— Това е смешно!
— Кажи го на Честър и на другите. Тези неприятности зрееха от много отдавна. Страхувам се, че скоро ще има развръзка.
— Какво смятат да правят лорд Честър и другите?
— Честър ще изпрати лейди Агата и децата си в Англия с първия заминаващ кораб. Смята, че трябва и аз да те пратя у дома заедно с тях.
Софи подскочи.
— Нищо такова няма да направя! Сигурно не мислиш да постъпиш така, нали?
— Уморен съм; ще го обсъдим по-късно?
— Със сигурност няма да го обсъждаме по-късно.
— Ако трябва да знаеш, сериозно мисля над това. Можеш да останеш при брат ми и съпругата му, докато положението не стане безопасно, за да се върнеш. Сега спи, все още нищо не е окончателно.
Софи лежа буди дълго след като Крис заспа. Нямаше да отиде никъде, преди да поговори с лейди Честър. Това ли беше начинът на Крис да й каже, че иска да се отърве от нея?
Първата възможност за Софи да посети лейди Честър беше една седмица след разговора й с Крис. Трите дни проливен дъжд бяха оставили пътищата затънали в кал, но следващите три дни силно слънце ги бяха изсушили. Софи и Катина тръгнаха за плантацията на семейство Честър малко след обеда.
След като беше прекарала дни наред принудително вътре в къщата заедно с две преливащи от енергия деца, Агата беше щастлива да види Софи. Катина отиде при прислужничките, докато Софи седеше на верандата с Агата и Аманда.
— Какво ви води навън в този слънчев ден? — запита Агата.
Софи отпи от плодовия сок, налят в кристална чаша, докато обмисляше отговора си. На влизане в къщата беше забелязала кутии и сандъци, натрупани във фоайето.
— Заминавате ли, милейди?
— Може би, но още не съм сигурна. Приготвям се, ако скъпият ми Честър реши, че положението с робите излиза извън контрол и ни прати у дома в Англия.
— О-о — изсмя се Аманда, — никъде няма да ходя. Ако леля Агата замине, смятам да остана и да се грижа за домакинството на чичо Честър. А ти, Софи? Ще напуснеш ли Ямайка? Ако го направиш, бъди сигурна, че ще направя всичко, което ми е по силите, за да се грижа за съпруга ти в твое отсъствие.
Агата въздъхна.
— Опитах се да убедя скъпата Аманда да тръгне с мене и децата, но тя упорито отказва. — Тя примирено вдигна ръце. — Няма нищо друго, което бих могла да направя.
— Ще бъдете щастлива да узнаете, лейди Аманда — изрече Софи, — че сериозно възнамерявам да остана в Сънсет Хил независимо от всичко. Благополучието на съпруга ми е по-важно от моята собствена безопасност.
— Колко хубаво — изрече кисело Аманда.
— И аз мисля така, но вие и двете нямате деца, за които да се тревожите. Тяхната безопасност трябва да бъде най-важното нещо. Когато Честър каже, че е време да тръгваме, ще тръгнем.
— Така трябва — съгласи се Аманда. — И ти, Софи. Ами ако носиш наследника на капитан Радклиф? Не трябва ли да се грижиш за здравето и благополучието си?
— Аманда е права, скъпа — съгласи се Агата. — Знам, че капитанът ще иска да бъдете в безопасност. Той трябва да ви е казал мнението си по този въпрос.
— О, да, направи го, но аз си имам собствено мнение. Не винаги правя това, което той каже. Аз съм на мнение, че Сънсет Хил няма да стане плячка на мародери.