Гръмотевичният дом

Гневът на бурята нарастваше и намаляваше, но денят ставаше все по-тъмен, без никакво просветване, а Сюзан очакваше нощта с едва сдържана възбуда…, а също и със страх.

Близо час гледа бушуващата буря, като се преструваше, че спи, с гръб към затворената врата. Не беше нужно да хитрува, тъй като никой не мина да я нагледа.

По-късно приседна в леглото, пусна телевизора и прекара пред него останалата част от следобеда. Не обръщаше особено внимание на програмите на екрана. Умът й бе зает с друго — мислеше за плановете и мечтите си да избяга.

Точно в пет часа сестра Сколари, чието дежурство бе почнало в четири, й донесе нова капсула метилфенидат и гарафа с прясна ледена вода. Сюзан се престори, че взема хапчето, но го скри в дланта си както първото сутринта.

Вечерта Макгий влезе с два подноса и обяви, че смята да вечерят заедно.

— Наистина няма свещи и шампанско — извини се той. Свинските котлети и ябълковият кейк с орехи обаче изглеждат много хубави.

— Това е страхотно — призна тя. — Пък и да си кажа откровено, никога не съм обичала свещите.

Подаде й още няколко списания и два нови криминални романа:

— Помислих си, че може да си изчела онова, което имаше.

Стоя при нея повече от два часа и говориха за много неща. Накрая усилията да се прави на невинна, напрежението от преструвките, че го обича, когато всъщност го мразеше, й дойдоха прекалено много. Откри, че е доста добра актриса, но видя също, че измамата й се отразява твърде зле. Чувстваше се изтощена и облекчена, когато накрая Макгий я целуна за лека нощ и си тръгна.

Беше облекчена, да, но и по някакъв любопитен начин съжаляваше, че той си тръгва. Преди да го види как излиза, не би повярвала, че би могла да съжалява за него, но когато той премина прага и изчезна в коридора, Сюзан изведнъж и неочаквано почувства празнота. Знаеше, че можеше никога да не го види отново — освен може би в съда; където би бил сред подсъдимите по делото за отвличането й и за особения тип мъчения, на които бе подложена. Въпреки убеждението й, че е измамник, тя все още намираше компанията му за приятна. Беше чаровен както винаги. Все така можеше да поддържа интересен разговор. Все още имаше чудесно чувство за хумор и весел, заразителен смях. И най-лошото, изглеждаше обзет от любов към нея. Беше положила всички усилия да прозре през него, да разграничи двуличния мръсник от светеца, какъвто изглеждаше, напрегнато се бе опитала да долови лъжите му сред пороя от любовни думи, но не бе успяла.

„Ако мислиш за своя интерес, забрави го — сърдито си заповяда тя. — Просто го изтрий от съзнанието си. Изцяло. Мисли си как да се измъкнеш оттук. Това е важното. Да се измъкнеш.“

Погледна стенния часовник.

Осем и три минути.

Отвън мракът за миг отстъпи пред една светкавица.

Дъждът все така валеше.

В девет часа Тина Сколари донесе успокоителното, което Макгий бе предписал. Тя отново изигра пантомимата, че го слага в уста, а после пое несъществуващото хапче с чашата вода, която сестрата й поднесе.