Ключът на страшния съд
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на страшния съд». Краткое содержание книги:
Прочут генетик от Принстън умира в лабораторията си. В Рим археолог от Ватикана е открит мъртъв в базиликата „Св. Петър“. В Африка синът на американски сенатор е убит в лагер на Червения кръст в Гана. Тези три убийства на три континента имат ужасяваща обща черта помежду си — и трите жертви са белязани с друидски езически кръст, дамгосан в плътта им.
Необичайните убийства запращат командир Грей Пиърс и Сигма форс на лов за могъща група индустриалци, които държат в ръцете си световното производство на храни.
С помощта на две жени от миналото си, Грей бяга от убийци, екипирани с последните постижения на техниката, като в същото време събира разпръснатите късчета информация. Но за спасяването на света трябва да се плати висока цена — Пиърс трябва да жертва една от жените. Но дори и това може да се окаже недостатъчно, защото, както скоро става ясно, единственият истински път към спасението е в ключа на Страшния съд.
Горман поклати глава.
— Но защо е било нужно да избиват толкова хора? Царевицата дори не е била предназначена за консумиране от хора.
Пейнтър имаше обяснение.
— Лагерът е бил бежански. Имало е недостиг на храна. Гладните хора се отчайват. Обзалагам се, че някои от местните са се промъкнали през нощта в полето и са откраднали един-два кочана царевица за семействата си. И че може би онези, които са ръководели фермата, са си затворили очите за подобни кражби. Те биха осигурили на корпорацията идеална възможност да проведат реални проучвания върху хора, без да е необходимо да признават ролята си.
— Само дето никой не е очаквал, че генът ще се промени — обади се Монк с намръщена физиономия. — След като са разбрали това, е трябвало да заличат всичко, но не и преди да вземат опитни образци. На кого ще му липсват един-двама бегълци, особено от бомбардиран лагер?
Пейнтър забеляза, че сенаторът е пребледнял и че погледът му се е зареял нанякъде. Мъката замъгляваше очите му. Но имаше и нещо повече.
— „Виатус“ вече доставя новата си издръжлива на суша царевица — каза Горман. — Започнаха от миналата седмица. Вече се засаждат много поля в южното полукълбо и екваториалните райони. Милиони хектари.
Пейнтър усети, че предстои нещо още по-лошо. Горман съвсем пребледня. Внезапно на Пейнтър му просветна. За да може да прави масови доставки на семената, „Виатус“ трябваше да ги е отгледал някъде и реколтата да е събрана.
Но къде?
— Полетата, на които е била отглеждана новата царевица — каза Пейнтър. — Къде са?
Горман избягваше погледа му.
— Аз помогнах на „Виатус“ като посредник. Производството на генномодифицирани семена е индустрия, носеща милиарди долари годишна печалба. То е като да наливаш пари в нуждаещ се от средства отрасъл. — Гласът му стана глух. — Пръснах парите. По целия Царевичен пояс на Щатите. Айова, Илинойс, Небраска, Индиана, Мичиган… хиляди и хиляди хектари, навсякъде из Средния запад.
— И това е същата царевица, която са тествали в Африка? — попита Монк.
— Не точно, но от същата генетична линия.
— И вероятно също толкова нестабилна — добави Пейнтър. — Нищо чудно, че са изгорили опитната си ферма в Африка. Котката вече е излязла от торбата.
— Не разбирам — каза Монк. — Как е възможно семената вече да са засети? Ами проучванията за безопасност?
Горман поклати глава.
— Проучванията за безопасност на генномодифицираните храни са виц. Дори хранителните добавки се тестват повече от тях. За генномодифицираните храни няма официално одобрени предписания за безопасност и там се разчита предимно на самоконтрола. Одобряването се основава на филтрирани или направо фалшифицирани доклади на производителите. Ще ви дам един пример, за да получите представа. От четиридесетте генномодифицирани култури, одобрени миналата година, само осем имат публикувани резултати от проучвания за безопасност. А конкретно за семената на „Виатус“ — те не са предназначени за консумация от хора, така че представляват още по-малък интерес за която и да било агенция. И освен това… аз помогнах за прокарването им.
Сенаторът затвори очи и поклати глава.
„Нищо чудно, че Карлсен е имал нужда от него“, помисли си Пейнтър.
— Все пак, ако царевицата не е за човешка консумация, може би има възможност за ограничаване на опасността — каза Монк.
Крийд най-сетне се включи в разговора и бързо попари надеждата му.
— Така или иначе ще попадне в храната на хората.
Всички се обърнаха към него.
Най-новият член на Сигма сякаш се сви под вниманието им, но запази присъствие на духа.
— След случилото се в Принстън се поинтересувах повече от генномодифицираните култури. През двехилядната година генномодифицирана царевица на име „Старлинк“, която не е била одобрена за човешка консумация, подобно на сорта на „Виатус“, е била открита в хранителни продукти в цялата страна. Повече от три хиляди марки. Имало подозрения че предизвиква алергични реакции, и се стигнало до изземане на продукцията. Компанията „Келог“ трябваше да спре производството си за две седмици, за да се освободи от замърсяването. Сенаторът кимна.
— Спомням си. Правителството трябваше да купи акции на „Келог“, за да спаси индустрията. Струваше ни милиарди.
— И това е само един от многото подобни доклади за чужди генномодифицирани продукти, озоваващи се в храната за хора. — Крийд погледна Пейнтър. — Освен това има нещо много по-тревожно.
— Какво?
— Разпространението на полените и генетичното замърсяване.
Пейнтър се намръщи и му даде знак да обясни по-подробно.
— Няма начин да се ограничи разпространението на полените на генномодифицирана култура. Вятърът я разнася в съседните поля. Открити са семена, покарали на петдесет километра от мястото, където са били засети. Така че не се заблуждавайте. Където и да е засята царевицата на „Виатус“, тя ще се разпространи и другаде.