Ключът на страшния съд
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на страшния съд». Краткое содержание книги:
Прочут генетик от Принстън умира в лабораторията си. В Рим археолог от Ватикана е открит мъртъв в базиликата „Св. Петър“. В Африка синът на американски сенатор е убит в лагер на Червения кръст в Гана. Тези три убийства на три континента имат ужасяваща обща черта помежду си — и трите жертви са белязани с друидски езически кръст, дамгосан в плътта им.
Необичайните убийства запращат командир Грей Пиърс и Сигма форс на лов за могъща група индустриалци, които държат в ръцете си световното производство на храни.
С помощта на две жени от миналото си, Грей бяга от убийци, екипирани с последните постижения на техниката, като в същото време събира разпръснатите късчета информация. Но за спасяването на света трябва да се плати висока цена — Пиърс трябва да жертва една от жените. Но дори и това може да се окаже недостатъчно, защото, както скоро става ясно, единственият истински път към спасението е в ключа на Страшния съд.
— Ще съм ви нужен, за да се доближите до Ивар.
Пейнтър отпусна ръце в скута си — Горман имаше право. Карлсен бе заминал час преди тях, за да изпревари идващата откъм полюса буря. Сигурно вече щеше да е в хранилището, когато кацнеха. А охраната там беше сериозна, особено при наличието на важните гости от конференцията.
— За да влезете, ще имате нужда от мен и от пропуска ми — продължи Горман. — Дори вашите значки няма да направят впечатление на охраната. А с моята покана ще мога да вкарам най-малко един от вас в хранилището.
Вече беше решено, че този „един“ ще е Пейнтър. Монк и Крийд трябваше да установят защитен периметър и да играят ролята на подкрепа.
Пейнтър се беше запознал и със системата на охраната на зърнохранилището. То се намираше зад врати от калена стомана и разполагаше с модерна система за наблюдение, без да се броят двете хиляди бели мечки, които бродеха из острова. А специално за това посещение охраната щеше да се подсили от контингент от норвежката армия.
Така че проникването им там без сенатора можеше да се окаже по-трудно и от проникването във Форт Нокс.
Пейнтър си даваше сметка за всичко това и накрая се предаде. Поизправи се в стола си и огледа останалите.
— В такъв случай нека преди кацането да видим какво знаем. И по-важното, какво не знаем. Щом се озовем на земята, трябва да действаме.
Монк кимна.
— Откъде започваме?
— От главната ни цел, Ивар Карлсен. — Пейнтър се обърна към Горман. — Работили сте с Карлсен години наред. Какво можете да ни кажете за него?
Сенаторът се облегна. Явно се мъчеше да сдържи гнева си, но физиономията му си остана мрачна.
— Ако ме бяхте попитали вчера, щях да ви кажа, че е суров як тип, който знае как да прави пари, но също така е наясно с отговорностите, вървящи с такова богатство. Нещо от сорта на кръстоска между Рокфелер и Франклин Делано Рузвелт.
— Как се запознахте?
— Чрез Римския клуб. Влязох в него колкото да създам политически и делови връзки. Няма нищо по-добро за една кариера от това да си другаруваш с международна група индустриалци, политици и знаменитости. — Сви рамене, без да се срамува от амбициите си. — Но после се запознах с Ивар. Страстта му бе наелектризираща, красноречието му завладяваше. Той твърдо и от все сърце вярва в запазването на света, в осигуряването на бъдещето на човечеството. Вярно, някои от предложенията му за ограничаването на ръста на населението може и да са крайни. Задължителен контрол на раждаемостта, стерилизация, да се плаща на семействата да нямат деца. Но някой трябва да направи тези трудни избори. Именно това ме привлече към него на първо място. Неговата сериозност и усет. Но не бях единственият от вътрешния му кръг.
Интересът на Пейнтър се изостри.
— Какво имате предвид?
— В рамките на Римския клуб Ивар събра съмишленици, които също смятат, че има нужда от вземането на тежки решения. Бяхме нещо като клуб в клуба. Всеки от нас работеше по определен проект. Моят, както вече ви казах, бе да използвам политическото си влияние и да съдействам за разширяването на разработките на биогорива. Има обаче и други проекти, за които се грижат различни, хора от кръга.
— В това число и свързани с пчели ли? — попита Монк, имаше предвид опитните кошери, които бе видял в подземната лаборатория. Потърка подутината от ужилването по бузата си.
Сенаторът сви рамене.
— Не зная. Всеки от нас работи по своя проект. — Тогава да поговорим за проекта, който даде началото на цялата тази каша — каза Пейнтър. — От който като че ли започват кръвопролитията. Всичко се свежда до генетично проучване на „Виатус“ и по-точно — до опити с издръжлива на суша царевица. Знаем, че „Виатус“ финансира изследвания в областта на екстремофилите и че са открили някаква гъба в мумиите, запазени в английското торфище. — Пейнтър кимна към Монк. — Знаем също, че изследването продължава и до днес и че телата, открити в лабораторията с гъбите, най-вероятно са от опитната ферма в Африка.
Пейнтър вече бе задействал процедурата за издаване на заповед за претърсване на подземните лаборатории. „Виатус“ обаче бе една от най-големите корпорации в Норвегия, със силни политически и финансови връзки, и Пейнтър подозираше, че докато съдията одобри заповедта, компанията ще разчисти лабораториите и от тях ще останат единствено стерилизирани празни помещения.
— Затова мисля, че спокойно можем да заключим — продължи Пейнтър, — че загадъчните гени, забелязани в царевичните зърна от професор Малой от Принстън, са именно от онези гъби. И че тези гени явно са нестабилни. Възможно е модифицираната с тях царевица да е опасна за консумиране.