Ключът на страшния съд
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на страшния съд». Краткое содержание книги:
Прочут генетик от Принстън умира в лабораторията си. В Рим археолог от Ватикана е открит мъртъв в базиликата „Св. Петър“. В Африка синът на американски сенатор е убит в лагер на Червения кръст в Гана. Тези три убийства на три континента имат ужасяваща обща черта помежду си — и трите жертви са белязани с друидски езически кръст, дамгосан в плътта им.
Необичайните убийства запращат командир Грей Пиърс и Сигма форс на лов за могъща група индустриалци, които държат в ръцете си световното производство на храни.
С помощта на две жени от миналото си, Грей бяга от убийци, екипирани с последните постижения на техниката, като в същото време събира разпръснатите късчета информация. Но за спасяването на света трябва да се плати висока цена — Пиърс трябва да жертва една от жените. Но дори и това може да се окаже недостатъчно, защото, както скоро става ясно, единственият истински път към спасението е в ключа на Страшния съд.
„Ако не беше Руфъс да намери пътя…“
Грей гледаше как професорът вади парче сушена наденица и го дава на териера. Руфъс заслужаваше цяла планина наденици. Териерът обаче беше повече от щастлив да се задоволи и с едно хубаво чесане зад ушите за добре свършената работа.
Уолас се наведе и прокара пръсти през козината му.
— Добро момче, краставо псе такова.
Опашката на Руфъс се замята бясно.
Дори Сейчан му подхвърли парче сирене, след което изпъна крака. Териерът го улови сръчно. Явно беше преодолял първоначалното си недоверие към нея.
Сейчан слезе до леденото езерце и спря на брега му откроена от лунната светлина, която се отразяваше от водата.
Грей я загледа.
Когато Рейчъл едва не падна в пламъците, Сейчан бе първата, която скочи да й се притече на помощ. Дори самият той бе половин крачка зад нея. Така и не беше намерил време да й благодари както подобава.
Но първо трябваше да се погрижи за някои неща.
Ковалски запали огън. Въпреки пожара долу нощта беше студена и всички се скупчиха около пламъците.
Грей си стопли ръцете, после въздъхна, дръпна ципа на един от джобовете на раницата си и извади сателитния телефон.
— У дома ли звъниш? — попита Ковалски.
— Трябва да се обадя на Пейнтър. Да му кажа, че сме се измъкнали от тая адска дупка.
— Не мисля — обади се зад него Сейчан тъкмо когато той вдигаше телефона до ухото си.
Грей се обърна. Беше насочила пистолета към главата му.
— Какво правиш? — попита той.
— Хвърли ми телефона.
— Сейчан…
— Действай.
Грей разбра, че няма смисъл да се опъва. Много добре знаеше, че тази жена знае как се стреля. Метна й телефона. Тя го улови ловко, без нито за миг да го изпуска от прицел, след което го запрати в езерцето и каза:
— Време е всички да излезем от мрежата.
Грей знаеше какво има предвид. Ако не докладваше, Пейнтър щеше да си помисли, че не са се измъкнали от горящата гора. Щяха да са необходими седмици, за да преровят пепелищата в търсене на останките им.
Но не можеше да разбере защо го прави.
Явно въпросът се бе изписал на лицето му.
Сейчан обясни:
— Целта ни е да намерим ключа, който е търсил отец Джовани. В миналото се показа доста способен, Пиърс. — Тя вдигна вежда към Грей. — Гилдията е напълно уверена в качествата ти.
Грей поклати глава и се наруга мислено. Беше подозирал, че тя може да използва събитията в своя полза и да си спечели отново доверието на бившите си господари — независимо дали наистина е двоен агент, или не. Така или иначе, беше смятал, че ще направи своя ход по-късно. Беше свалил гарда си. Всъщност не беше само това. Обхвана го ярост. Беше си позволил да й се довери донякъде.
Даде израз на част от гнева си.
— И как ще ни накараш да ти съдействаме? Не можеш непрекъснато да стоиш с насочен към мен пистолет.
— Така е. — Сейчан прибра оръжието.
Това още повече разтревожи Грей. Следващите й думи потвърдиха опасенията му.
— Именно затова отрових Рейчъл.
Шокът го накара да замълчи.
Рейчъл пристъпи напред.
— Какво?!
— С чая. — Сейчан дори не я погледна. Цялото й внимание беше насочено към Грей. — Специално подготвен биотоксин. Убива за три дни. За съжаление симптомите се появяват преди това и стават все по-силни. Гадене, главоболие, накрая — кървене.
Рейчъл заекна за момент, явно се мъчеше да се пребори с изненадата.
— Но… но ти ми спаси живота. Долу, в гората.
— Трябваш й жива — обади се Грей.
Сейчан сви рамене.
— Има противоотрова. Ензим, създаден точно за този токсин. Ключалка и ключ, така да се каже. Няма друго лекарство. И за да сме наясно, не знам какво представлява противоотровата, къде може да се намери и как да се сдобием с нея. Ще я получите едва когато намерите ключа.
— Не разбирам. За какъв ключ изобщо става дума?
— За онзи, който всъщност е търсил отец Джовани. Ключът към Книгата на Страшния съд.
Уолас подскочи и възкликна:
— Това е само мит!
— За доброто на Рейчъл по-добре да не е. Разполагаме с три дни да го открием.
— А каква е гаранцията, че наистина ще спазиш своята част от сделката? — попита Грей.
Сейчан завъртя очи при въпроса му.
— Наистина ли трябва да ти отговарям?
Грей се намръщи. Беше права. Не трябваше. Нямаше гаранция, нито беше необходима. Животът на Рейчъл беше залогът и нямаха друг избор.
Ковалски скръсти ръце и го изгледа кръвнишки.
— Следващия път, Пиърс, по-добре да послушаш кучето.
17.
13 октомври, 03:23
Осло, Норвегия
Криста не успя да мигне.