Врагът
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Врагът». Краткое содержание книги:
Берлинската стена току-що е рухнала. Студената война е приключила. В американската армия предстоят реформи. От Панама, където участва в залавянето на диктатора Нориега, Джак Ричър е прехвърлен без предупреждение във военната база в Северна Каролина. Надява се на спокойна и дори скучна служба. Още по време на първото му дежурство обаче му съобщават за открит в долнопробен мотел наблизо труп на военен. Човекът е починал от инфаркт, най-вероятно в компанията на местна проститутка, и Ричър предоставя случая на полицейския участък. Но се оказва, че става дума за генерал, изпълняващ секретна мисия. Само няколко часа по-късно, когато Ричър отива да уведоми вдовицата му, я намира убита в семейния дом. Скоро е намерен трупът на елитен командос. Уликите водят към самия Ричър, както и към сержанта от отряд „Делта“ Слави Трифонов, бивш полковник от българската армия.
В осмия си трилър Лий Чайлд Връща календара петнайсет години назад. Героят му е още млад, има семейство и носи с гордост униформата, отрупана с медали. И е твърде различен от самотния Джак Ричър, който обикаля Америка и раздава лично правосъдие.
— Би било голяма крачка — каза тя.
— Подобна на тази, която са направили, когато са започнали да приемат чернокожи. А също и жени. Отначало всички са се разпищели и завайкали, че е опасно за бойния дух, че е вредно за сплотеността на армията. Същите глупости, както сега с хомосексуалистите. Ти, като си жена, какво ти е?
— А ти католик ли си?
Поклатих глава.
— Майка ми ни преподаваше латински. Тя много се грижеше за образованието ни. На много неща ни научи, мен и брат ми Джо.
— Трябва да й се обадиш.
— Защо?
— За да я питаш как е кракът й.
— Може би по-късно.
Отново се заех със списъците на личния състав, докато Съмър излезе за малко и се върна с карта на източните щати. Залепи я със скоч на стената под часовника и забоде върху Форт Бърд кабарче с голяма червена главичка. После обозначи по същия начин град Роли в Южна Каролина, където Брубейкър бе играл голф със съпругата си. От чекмеджето на бюрото си й подадох прозрачна плексигласова линийка и по мащаба на картата тя започна да изчислява разстоянията и времето за изминаването им.
— Не забравяй, че повечето хора не карат толкова бързо като теб — казах аз.
— Никой не кара толкова бързо като мен — отвърна тя.
Разстоянието между Роли и Кълъмбия се оказа дванайсет сантиметра по права линия, което тя закръгли на петнайсет заради извивките на пътя. После наложи линийката върху скалата с мащаба.
— Триста километра — отсече тя. — Ако Брубейкър е тръгнал от Роли след вечеря, към полунощ спокойно е бил в Кълъмбия. Час и нещо, преди да бъде убит.
После тя измери разстоянието между Форт Бърд и Кълъмбия. Оказа се двеста и четирийсет километра — по-малко, отколкото бях предполагал.
— Три часа — каза тя. — При това без бързане.
После ме погледна.
— Възможно е убиецът да е един и същ — каза тя. — Карбоун е убит между девет и десет, значи същият човек е можел да бъде в Кълъмбия между дванайсет и един, за да очисти и Брубейкър.
Постави кутрето си върху кабарчето, с което бе означила Форт Бърд.
— Карбоун.
После разпери пръсти и постави показалеца си върху кабарчето на Кълъмбия.
— Брубейкър. Има явна последователност.
— По-скоро предположение — казах аз.
Тя не отговори.
— Знаем ли с положителност, че Брубейкър е дошъл от Роли с кола?
— Можем да приемем, че да.
— Трябва да говорим със Санчес — каза тя. — Да провери дали колата на Брубейкър е намерена. Ако трябва, да пита жена му дали изобщо е бил с кола.
— Добре — каза тя и излезе да се обади от телефона на сержантката. Останах сам с безкрайните списъци на личния състав. Съмър се върна след десет минути.
— Бил е с колата си — каза тя. — Жена му казала на Санчес, че и двамата са били в хотела с колите си. Винаги пътували така, защото често се налагало той да замине нанякъде, а тя не искала да остане без превоз.
— Каква е била колата му? — запитах аз. Бях сигурен, че Съмър се е осведомила.
— „Шевролет Импала SS“.
— Хубава кола.
— Тръгнал бил веднага след вечеря. Жена му си помислила, че се връща във Форт Бърд. Това би било нормално. Но до този момент колата още не е намерена. Поне според полицейското управление на Кълъмбия и според ФБР.
— Ясно — казах аз.
— Санчес смята, че не му казват всичко. А знаели нещо.
— Това също би било нормално.
— Той ги притиска, но не е лесно.
— Не е.
— Ще ни се обади — каза тя — веднага щом разбере нещо.
Телефонът иззвъня след трийсет минути. Но не беше Санчес. Не беше и във връзка с Брубейкър или Карбоун. Обаждаше се детектив Кларк от Грийн Вали, Вирджиния. Ставаше дума за мисис Креймър.
— Научих нещо — каза той.
Гласът му звучеше самодоволно. Започна да ми описва с най-големи подробности всичките си ходове. Сами по себе си те бяха доста разумни. По картата бе разучил всички възможни пътища към Грийн Вали в радиус от петстотин километра. После с помощта на телефонни указатели бе съставил списък на всички железарски магазини и складове по протежение на въпросните пътища. Беше разпоредил на хората си да се обадят на всички, един по един, като започнат от центъра на паяжината. Основателно бе предположил, че през зимата продажбите на железни лостове едва ли са много. По-сериозни ремонти се правят от пролетта нататък. Никой не разбива стени и не демонтира шкафове през студения сезон. Така че Кларк бе очаквал малко случаи. През първите три часа не бе успял да регистрира нито един. След Коледа повечето хора бяха купували главно електрически бормашини и отвертки. А също и известен брой моторни триони, за да си приготвят дърва за камините. Някои с по-авантюристичен дух си бяха купили брадви. Но никой не бе проявил интерес към нещо толкова прозаично като железен лост.