Зона 51: Истината
- Автор: Мейер Боб
- Серия: Зона 51 #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Истината». Краткое содержание книги:
Кивотът на завета… Екскалибур… Светият граал… Тайните сили на легендарните артефакти най-после са разкрити. Заложено е бъдещето на Земята. Хора и извънземни се борят за контрол над последната тайна: местонахождението на извънземния кораб-майка, нашият последен шанс за спасение. За командира на Зона 51 Майк Търкот залогът е по-голям отвсякога… защото тайната е погребана в блокираната памет на бившата му любима Лиза Дънкан.
Все още изтощен от извънземните войни, в които загиват повечето от хората му, Майк се хвърля в последния сблъсък — срещу извънземна армия, бореща се за пълна власт. Кодовете за изстрелването на ядрените ракети са в ръцете на извънземните и Земята е изправена пред ядрен холокост. Единствената разменна монета е корабът-майка. Когато започват да текат последните мигове, се разкрива поредната смайваща тайна. Залогът: нашият вид, нашето бъдеще, нашата Земя.
Заби меча до ръкохватката и го дръпна нагоре, разрязвайки Рояка като бучка масло. Острието излезе от горния край на кълбото и от отвора бликна сива кръв и вътрешности.
Търкот се отдръпна назад. Кълбото бе разцепено от средата до върха. Нито едно пипало не помръдваше и трябваше да приеме, че съществото е мъртво. Пустите, мътни очи не издаваха признаци на живот.
Той се огледа да намери Дънкан. Видя масата, на която беше лежала, ала сега я нямаше. Съсредоточи се върху нещо, което летеше близо до масата — ръка, отрязана до лакътя. Женска ръка, ако се съдеше по пръстите.
— Засичаме повреда на скафандъра ви — разнесе се в шлема му гласът на капитан Манинг. — Има изтичане на кислород.
Търкот провери. Оставаха му двадесет и два процента от кислородния му запас и пред очите му намаляха до двадесет и един. Никъде не го болеше, затова реши, че скафандърът е спрял изстрела на Рояка.
Къде бе Дънкан, по дяволите?
Той огледа вътрешността на кораба, но не я видя. Дали без да забележи, не беше всмукана през дупката? После вниманието му привлякоха двете вани в десния ъгъл на кораба. Приближи се и надникна в първата. Вътре имаше тяло, увито в бял лен. Лицето бе открито. Отиде при втората вана. В нея лежеше Дънкан. Очите й бяха затворени. Наоколо имаше мъгла. Търкот реши, че ваната е херметизирана и Дънкан има въздух за дишане.
— Кислородът ви е под допустимата граница — съобщи Манинг. — Идваме.
Майорът усети, че му се вие свят. Огледа се. Командните седалки бяха пригодени за хора. Не за Рояка. Не за аирлианци. За хора.
— Странно — измърмори Търкот и припадна.
НАСТОЯЩЕТО
19.
Марс
Зеленият кристал беше поставен в телената мрежа и аирлианците се качиха на всъдехода. Той напусна ямата и кабелите започнаха да се опъват, повдигайки кристала към предавателя.
В космоса
Търкот дойде на себе си и видя наведеното над него брадато лице на Яков. Веднага затвори очи. Руснакът се засмя.
— Събуди се, приятелю. Наближаваме Марс. Никой не е стигал толкова близо.
— Никой от Земята — измърмори Търкот, вдигна неохотно клепачи и седна. Намираше се в стаята, която бяха определили за спалня. — Какво стана?
— Капитан Манинг те донесе тъкмо навреме. Кислородът ти беше свършил. — Яков посочи с ръка. Скафандърът на Търкот лежеше на пода. От дясната страна на гърдите имаше дупка. — Извадил си късмет.
— А Дънкан? — попита майорът. Погледна тялото си и видя лилаво натъртване под мястото, където скафандърът бе поел удара на извънземното оръжие — поредната незначителна контузия.
— Още е във ваната. Изглежда, че е в някакъв криогенен сън, и не намерих за нужно да я смущавам.
Търкот знаеше, че Яков няма доверие на Дънкан и не вижда причина да се занимава с нея тъкмо сега. Майорът беше на друго мнение.
— Вкарахме кораба в един от големите трюмове — продължи руснакът. — Кълбото на Рояка е мъртво.
Търкот не се съмняваше в това. Всичко друго обаче продължаваше да е несигурно.
— На какво разстояние сме от Марс? — Той тръгна към изхода.
— На два часа.
— А нокътят на Артад?
— След няколко минути ще кацне.
— Кинкейд има ли нови сведения за предавателя?
— Според него е горе-долу готов.
Майорът за миг бе обзет от паника.
— Горе-долу ли? Какво значи това? Могат ли да предават?
— Още няма такива признаци, но Кинкейд няма представа. Според него и трите кули били завършени и издигали нещо с кабели в центъра на предавателя. Някакъв зелен кристал. Сигурно енергиен източник или средство за фокусиране на енергия.
Влязоха в контролната зала. Там бяха капитан Манинг, Куин и Лийхи. Търкот кимна на офицера от Космическото командване — безмълвен жест на благодарност.
После незабавно се обърна към Лийхи.
— От какво разстояние можете да улучите предавателя с оръжието на Тесла?
— Не мога.
Той се сепна.
— Моля?
— Вторият изстрел стопи централната бобина. Тук нямам материал, за да направя нова.
Търкот няколко секунди мълчаливо я зяпа, докато проумее значението на тази новина. След това погледна Манинг.
— От какво разстояние можем да хвърлим ядрена бомба?
Капитанът от Космическото командване нервно запристъпва от крак на крак.
— Не възнамерявахме да хвърляме ядрени бомби. Пентагонът смяташе, че ще имаме нужда от огнева мощ. Това всъщност са ракети „Томахок“ и проблемът е, че…
— … Че „Томахок“ има ракетен двигател с кислородно гориво — довърши изречението Търкот.