Зона 51: Истината
- Автор: Мейер Боб
- Серия: Зона 51 #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Истината». Краткое содержание книги:
Кивотът на завета… Екскалибур… Светият граал… Тайните сили на легендарните артефакти най-после са разкрити. Заложено е бъдещето на Земята. Хора и извънземни се борят за контрол над последната тайна: местонахождението на извънземния кораб-майка, нашият последен шанс за спасение. За командира на Зона 51 Майк Търкот залогът е по-голям отвсякога… защото тайната е погребана в блокираната памет на бившата му любима Лиза Дънкан.
Все още изтощен от извънземните войни, в които загиват повечето от хората му, Майк се хвърля в последния сблъсък — срещу извънземна армия, бореща се за пълна власт. Кодовете за изстрелването на ядрените ракети са в ръцете на извънземните и Земята е изправена пред ядрен холокост. Единствената разменна монета е корабът-майка. Когато започват да текат последните мигове, се разкрива поредната смайваща тайна. Залогът: нашият вид, нашето бъдеще, нашата Земя.
— Не бях много наясно и с основния план — отвърна Търкот. — Камо ли с резервния. Теоретично — достатъчно високо каза той, така че Куин и Лийхи да го чуят — основният план трябваше да е готов преди пресрещането. — Търкот се обърна към коридора. — Отивам да си облека скафандъра.
— Какви оръжия има този кораб?
Дънкан погледна Гарлин.
— Никакви.
— Лъжеш.
— Защо са ти оръжия? — попита Дънкан.
— Какви оръжия има този кораб и как се активират?
Тя разтърси глава в опит да прогони болката от последното сондиране.
— Този кораб няма оръжия.
Капките кръв, които се стичаха от лявото ухо на Гарлин, вече се бяха превърнали в постоянна струя. Кожата му беше по-бледа отпреди. Едната половина на лицето му подскачаше като от нервен тик.
— Съвсем никакви ли? Протонен лъч? Плазма? Честотен импулс?
Дънкан горчиво се засмя.
— Тези неща не ни бяха по възможностите.
— Тогава как сте победили аирлианците на родната си планета?
— С кръв. Много кръв. И им помогнахме сами да се победят.
Гарлин остана неподвижен, докато пипалото в него обмисляше информацията.
Отговорите й не бяха приемливи. Кълбото беше засякло кораб-майка, който скоро щеше да пресрещне този съд. Сканирането му показа, че оръжейните му системи са изключени, което съществено намаляваше опасността. Роякът преценяваше възможностите.
— Защитни средства? — попита Гарлин.
— Някой преследва ли ни?
— Ако този кораб бъде унищожен, ти ще полетиш в космоса — отвърна Гарлин. — Ще умираш, ще се съживяваш и пак ще умираш. Вечно.
— Кой ни преследва? Аирлианците ли? — Дънкан се ококори. — Търкот. Той идва.
— Добре ще е да ми кажеш какви са възможностите на този кораб.
Тя се засмя.
— Никога няма да ти помогна.
— Тогава ще страдаш, докато не ни кажеш. — Гарлин вдигна триона, който бе използвал преди, замахна с него към дясната й ръка и я отряза до лакътя.
Дънкан изкрещя и се замята на масата.
В момента, в който Гарлин отряза ръката й, избухна взрив и корабът рязко се наклони наляво. Той политна напред и трионът се заби в гърдите му, опръсквайки Дънкан с кръв. Гарлин се строполи по гръб, погледна дупката в гърдите си и умря.
Кълбото на Рояка завъртя кораба, за да избегне втората мина.
— Разстояние? — попита Търкот.
— Хиляда километра и бързо намалява — отвърна Яков по радиото. — Почакай. Променя курса. Опитва се да избяга.
— Значи знае, че идваме.
— Този кораб трудно може да се скрие. Все още се приближаваме.
Майорът се намираше в предния трюм заедно с хората на капитан Манинг. Всички бяха в скафандри, готови за действие.
— Куин — каза Търкот. — Докладвай за напредъка с оръжието.
Отговори му Лийхи.
— Мисля, че е готово.
Търкот преглътна забележката си. Явно животът й в научния свят не я бе подготвил за реалностите на сегашното положение.
— Шестстотин километра — съобщи Яков. — Лийхи е приготвила дистанционна изстрелваща система за оръдието на Тесла.
Оръдие ли? Та те дори не знаеха дали действа.
— От какво разстояние според нея можем да стреляме? — попита Търкот.
— Колкото по-отблизо, толкова по-добре.
Майорът отново преглътна хапливата си реплика. Обмисли положението и стигна до единственото възможно решение.
— Не знаем какво е въоръжението на кораба, към който се приближаваме. Кажи ни Лийхи, ако той открие огън срещу нас, незабавно да стреля. В противен случай ще се приближим на петстотин метра. Тогава ще стреля и ако пробие корпуса, ще го вземем на абордаж.
— Ами ако не го пробие? — попита капитан Манинг.
Търкот сви рамене, въпреки че никой не можеше да го види в скафандъра ТШКБС. Беше му омръзнало да се обръщат само към него за планове в ситуации, в които нямаше достатъчно известни величини.
— Тогава ще отстъпим и ще изстреляме ракета.
— Ами госпожа Дънкан? — попита Яков.
— Сега ли намери да се тревожиш за нея? — Майорът не изчака отговора му. — Нямаме друг избор. Трябва да спрем Рояка. Ако успеем да я спасим, добре. Не виждам друг начин. А ти?
Последва дълго мълчание.
— Сто километра и намалява скоростта — обяви накрая руснакът. — Вече не се опитва да избяга.
— Отвори трюма — нареди Търкот.
Пред групата с плъзгане се отвори петдесетметрова врата. Майорът се вторачи напред, но не забеляза кораба на Рояка, въпреки че превключи на нощно виждане. Явно се сливаше с черния космически фон.
— Петдесет километра.
— Някой вижда ли го? — попита Търкот.
Не получи отговор.
— Десет километра.
— Виждам нещо — извика един от десантниците. — Малко надясно.