След невинността
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: delanzas #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «След невинността». Краткое содержание книги:
Тя се съживи. Това е Джейк! Джейк е жив! Без да спре да се замисли как е станало така, Сюзан се затича в посоката, която той бе поел. Тичаше след него, без да съзнава, че разбутва хората или че те се заглеждат подир нея.
Сюзан мина задъхана през вратата, където той току-що бе изчезнал. Спря на тротоара под един електрически уличен фенер. Въздухът на ранната есен бе топъл и приятен, но тя не го забелязваше. Къде е Джейк? Не беше го загубила все пак, нали? Не можеше да го загуби! Усети как горещи сълзи се стичат по лицето й.
После го видя да върви с широки крачки по пресечката към Шесто авеню, почти изгубен в сенките.
— Джейк! — изкрещя Сюзан, вдигна полите си и хукна сред него.
Мъжът забави крачка и накрая спря. Обърна се нерешително и я загледа. Устата му се опъна в твърда, мрачна линия. Тя спря задъхана пред него. Той не е умрял. Наистина не е умрял.
Без да обръща внимание на никого, Сюзан се хвърли на врата му, прегърна раменете му и зацелува трескаво челюстта му, която единствено можеше да достигне. Джейк моментално се дръпна от нея.
Сюзан политна и спря на няколко крачки от него.
— Ти не си мъртъв!
Шокът започваше да отминава. Започваше да се утаява. Всичките тези години, в които тя бе тъжила и оплаквала, в които й бе липсвал, в които го бе мислила за мъртъв.
— Наистина? И представи си, аз си мислех, че това е ад — проточи Джейк, безсрамен както винаги.
— Мога да те убия със собствените си ръце! — извика Сюзан.
— Ако това е било опит за убийство, значи току-що научих нещо ново.
Погледът му се плъзна по гърдите й, после по хълбоците, задържайки се в центъра им, но без никакво презрение.
Тогава нещо й просветна. Той не беше мъртъв — и единадесет години тя бе страдала, беше се мъчила, беше се обвинявала, вярвайки, че той е мъртъв.
— Копеле такова! — изпищя тя, вдигна ръка и замахна като луда.
Джейк хвана ръката и, стисна я леко и я изви, за да я обуздае. Сюзан се покори, знаейки, че колкото по-силно го напада, толкова по-силно той ще се отбранява. За миг се усети притисната до него, бедро до бедро, слабини до слабини, ръката й бе болезнено приклещена зад гърба, а кръвта й пулсираше трескаво между краката.
Джейк отпусна ръката й. Сюзан вдигна очи към него. Сега лицето му носеше печата на времето, покрай очите му се виждаха бръчици, но все още беше най-красивият мъж, когото някога бе виждала. Сюзан си пое дъх, треперейки от страстта, която я бе обзела, и от любовта, която никога не бе умирала.
— Казаха, че си загинал в пожара!
— Явно не съм — той се отстрани и я загледа безстрастно.
— Егоистично копеле такова! Всичките тия години…
Тя избухна, задавяйки се от старата мъка, от новия гняв и от интензивния плашещ устрем.
— Какво всичките тия години? — подхвърли подигравателно Джейк — Не ми казвай, че съм ти липсвал!
— Липсваше ми!
Тогава Джейк се разсмя високо. Внезапно той посегна лениво, хвана я за лакътя и бавно я привлече. Когато тя се озова в ръцете му, той се наведе над нея.
— Не съм ти липсвал аз. Липсваше ти това.
Той разлюля хълбоците си — и огромната си ерекция — отърквайки се в нея.
Сюзан почувства как през нея преминава тръпка. Години бяха минали, откак бе споделяла разтърсващи мигове на екстаз с мъж без помощта на фантазиите — фантазии, в които Джейк беше главното действащо лице. Джейк още беше най-съкрушителният мъж, когото някога бе срещала, тялото му още бе твърдо и силно, все още съвършено мъжествено.
— Да, Джейк — прошепна Сюзан, прокарвайки пръсти през косата на слепоочията му. — Това ми липсваше.
Той вече не се усмихваше. Отблъсна я много студено.
— И ще продължи да ти липсва, скъпа моя женичке. Защото всичко това е умряло и погребано с Джейк О’Нийл.
Сюзан замръзна.
— О, извинявай, как можах да забравя! Ти не си моя жена, сега си жена на Ралстън!
И той й се изсмя. Сюзан затрепери.
— О, господи.
— Какво има… скъпа?
— Знаеш какво има! Ти не си мъртъв… аз съм омъжена за двама мъже!
Той още веднъж се засмя кратко, после продължи с неприятен тон:
— Може би трябваше да почакаш малко, преди да се омъжваш отново. Или си имала причини да бързаш така навремето?
Сюзан се бе замислила над дилемата си и не му отговори. Джейк се изправи над нея, очевидно разярен.
— Кога се запозна с него, Сюзан? Колко време, след като ме екстрадираха, ти влезе в неговото легло?
Сюзан трепна от думите му.
— Не съм спала с Бенджамин преди сватбената ни нощ.