След невинността
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: delanzas #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «След невинността». Краткое содержание книги:
— Удоволствието беше мое.
Софи лежеше в леглото, увита в дебел памучен халат, макар че вън беше топла и приятна лятна вечер. Но нея я пронизваше студ, стигаше до самите й кости, до сърцето й. През ума й бе минала мисълта, че може би никога вече няма да види Едуард.
Каза си, че ще оживее, но не си вярваше.
Обърна се настрана и прегърна възглавницата. Може би сгреши, като отхвърли предложението му. Може би щеше да е по-добре да бъде негова жена, дори той да не я обича, отколкото да го загуби завинаги. Той вече й липсваше повече, отколкото би сметнала, че е възможно някой да й липсва.
Ако не беше го съблазнила така дръзко, той още щеше да бъде част от живота й. Още щеше да бъде неин приятел, неин закрилник. Сълзи изпълниха очите на Софи, но тя не можеше да съжалява за нощта, която бяха прекарали заедно. Този спомен безспорно щеше да й бъде за цял живот. Но също толкова дълго щеше да помни и ужасното, болезнено желание и тъгата от загубата му.
— Софи?
Софи седна и погледна Сюзан, която я пронизваше с очи. Тя затвори вратата на спалнята и седна на леглото до дъщеря си. Софи бе напрегната, знаеше колко лесно се ядосва майка й. Но Сюзан не се развика, не повиши тон. Само каза:
— Добре ли си?
Софи искаше да кимне утвърдително. Но вместо това поклати глава и една огромна сълза се търкулна по бузата й. Сюзан я прегърна.
— Знаех, че не ми казваш истината.
Софи изхлипа.
— Съжалявам. Решихме, че трябва да излъжем.
Сюзан я погали по гърба, после се отдръпна. Очите й бяха зачервени.
— Иска ми се да го убия!
Софи се осмели да погледне майка си в очите.
— Той не беше виновен. Аз го съблазних.
Сюзан трепна и пребледня.
— Обичам го — каза Софи, за да се защити.
Сюзан изплака, прегръщайки я силно:
— Исках да те предпазя от него! Исках да ти спестя това! О, божичко, Софи, знам как се чувстваш!
Софи се разплака в ръцете на майка си. Когато спря, Сюзан й подаде кърпичка. Софи изтри очи и видя, че Сюзан също плаче.
— Мамо?
— Баща ти също разби сърцето ми. Много, много пъти. — Сюзан се опитваше да си възвърне спокойствието. Изхлипа. — Знаех, че Едуард е също като него.
— Той ме помоли да се омъжа за него — каза Софи.
Сюзан замръзна.
Очите на Софи отново се изпълниха със сълзи.
— Разбира се, аз казах „не“. Но не съм сигурна дали постъпих правилно. Толкова ми липсва. Може би бих могла…
— Не!
Софи трепна.
Сюзан сграбчи раменете й и я разтърси силно, веднъж, два, три пъти.
— Вече си постъпила глупаво! Не ставай отново глупава!
— Обичам го. Знам, че той не ме обича, но…
— Софи, не! Той ще те унищожи, ако се омъжиш за него, точно както Джейк ме унищожи! — изпищя Сюзан.
— Може би си права — каза Софи, но в сърцето си не вярваше докрай.
— Права съм. Няма никакво „може би“. Не би могла да понесеш другите му жени. Да лежиш сама в леглото нощ след нощ, да слушаш как часовникът тиктака, да броиш минутите, да го чакаш да се върне у дома, да се молиш да се върне? Накрая да го видиш на разсъмване да се прибира и да мирише на друга жена? Няма да ти позволя да го направиш, Софи.
Софи си пое дъх. Живо си представи онзи ден в „Делмонико“, когато Едуард й бе казал, че няма да може да бъде верен на съпругата си.
Но Сюзан нямаше намерение да спре да говори за това. Очите й се изпълниха със сълзи.
— Толкова си наивна. Толкова наивна, толкова млада. Дори в началото да ти е верен — както беше Джейк, — наистина ли мислиш, че можеш да задържиш интереса… желанието… на такъв мъж за цял живот? Мислиш ли, че можеш да се състезаваш с жени от рода на Хилари Стюарт и много други като нея?
— Не — прошепна Софи, парализирана от грозната картина, която бе нахвърляла майка й.
Сюзан беше права. Не беше ли така? Тя беше само Софи О’Нийл, малка, невзрачна, куца. Някакси бе забравила всичко това.
— Какво те кара да мислиш, че той ще си даде труда да скъса с Хилари, ако беше приела предложението му? — каза сурово Сюзан. — Би ли могла да се омъжиш за него, като знаеш, че си има любовница? Би ли могла?
— Аз няма да се омъжвам за него — каза Софи с трепереща уста и сведе очи.
Някак си бе забравила, че по време на кратката им връзка Хилари все още присъстваше в живота му, че беше с него и през онази нощ. Софи не можеше да не си припомни страстта, която бе видяла да се развихря между тях. Прилоша й.
— Този край е за добро — каза яростно Сюзан. — За добро! Не трябваше изобщо да се случва, но с времето ще забравиш.
Софи знаеше, че никога няма да забрави дори един миг от живота си, от момента, в който Едуард Деланза бе навлязъл в него, но не го каза. Ако беше заченала по време на кратката им, но великолепна връзка, те щяха да останат свързани, независимо колко много земя ги разделя физически. Софи притисна колене до гърдите си и изведнъж отчаяно си пожела това, което според обществото беше най-лошата съдба, която може да сполети една неомъжена жена.