След невинността
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: delanzas #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «След невинността». Краткое содержание книги:
Джейк отметна глава и се разсмя високо, невярващо.
— Вярно е!
Той кръстоса ръце на гърдите си и я загледа, а ъглите на устата му се отпуснаха надолу.
— Щях да пратя за тебе!
— Какво?
— Щях да пратя за тебе и Софи. Да се срещнем в Австралия. Но идеята престана да ми се струва добра, когато ти се омъжи повторно. Никога не съм обичал да деля жена с някого, Сюзан.
Сюзан почувства, че отмалява.
— Мислех, че си мъртъв! Казаха, че си мъртъв! Имаше свидетелства…
Той приближи лицето си до нейното. Дъхът му бе топъл и чист.
— Ти дори не оплака смъртта ми, малка кучко.
И Сюзан си спомни защо го бе мразила.
— Напротив! Оплаквах те с години! — Тя се разтърси от собствената си ярост… и собствените си страхове. — Не се осмелявай да ме обвиняваш заради това! Вината е единствено твоя! Омъжих се повторно заради Софи и заради себе си! Ти ни изостави!
— Бях екстрадиран, скъпа.
— Преди това ми поиска развод!
— Така е. — Той се загледа в нея, извил горчиво уста. — Предполагам, че затворът прави странни неща с ума на един мъж Кара го да мисли за семейството си, кара го да иска да намери доброто и да забрави лошото. Кара го да мечтае като някакъв селски глупак.
Той пъхна ръце в джобовете на черния си смокинг. Сюзан си пое дъх.
— Не знаех. Щях да дойда.
— Не, скъпа. Нямаше да дойдеш в Австралия да живееш като заселничка с мене. Но навремето бях почти полудял от самота, за да го разбера.
Макар че Сюзан не се виждаше облечена в дрехи от грубо изпреден памук да простира пране на връв зад някоя дървена колиба някъде си в австралийската пустош, можеше да си представи себе си през тези отминали четиринадесет години като негова жена и като майка на детето му.
— Щях да дойда — настоя тя, макар да знаеше, че тогавашното младо, диво момиче, каквото бе, щеше направо да му откаже. Щеше ли?
Сюзан се разплака. Сълзите й бяха истински, но освен това тя си спомни и че някога успяваше да съблазни Джак със сълзи, когато не успееше с нищо друго. И заплака още по-силно.
— Не искам да се боря. Ти си жив, Джейк. А аз съм омъжена за двама мъже!
Тя не посмя да му каже, поне засега, че в мислите си е предимно и изключително негова съпруга, че обича него, че ще остави Бенджамин в мига, когато той и каже. А той щеше… щеше ли?
— Сюзан — каза Джейк с натежал от предупреждение глас. — Джейк О’Нийл е мъртъв. Мъртъв пред закона. Ти имаш един съпруг, не двама. Бенджамин Ралстън.
— Ти не си мъртъв! И двамата знаем, че си жив! Да не си луд, Джейк? Това да не е някаква твоя смахната игра? Ако е така, защо?
— Защо, според тебе, съм се върнал след толкова години, рискувайки свободата си?
Сюзан замръзна. Имаше само една възможна причина. Независимо какво казваше той, независимо какво правеше, нищо не се беше променило — не и между тях. Дори да се бяха борили яростно и коварно години наред, дори бракът им да бе влязъл в задънена улица, страстта не бе умряла, бе станала дори още по-силна в сравнение с момента, когато се бяха запознали. За двамата всяка криза бе завършвала с още по-голям изблик на желание. Нима изминалите четиринадесет години раздяла не бяха най-голямата криза?
— За да ме видиш — прошепна тя зарадвана — Ти си дошъл да ме видиш. Не можеш да стоиш далеч от мене. Никога не си могъл.
Изражението на Джейк се промени.
— Не, Сюзан. Дойдох, защото не мога да стоя далеч от Софи. Сюзан съвсем затихна.
— Софи?
— Да Софи. Дъщеря ми. Как е тя? — Гласът му стана дрезгав.
Сюзан потрепери от болка, макар да си казваше, че в действителност той би искал да види Софи и че я лъже, тъй като е прекалено горд, за да признае колко много я желае още.
— Софи е добре.
Не искаше да се задълбочава в подробностите от живота на дъщеря си. Не и сега.
— Защо не е омъжена? — запита Джейк с още по-дрезгав глас. — Когато я видях за последен път, беше на седемнайсет години. Мислех, че сега вече трябва да е омъжена.
Сюзан премига.
— Ти си бил тук и преди?
— Да.
Колко пъти?
— Много. На всеки няколко години. За първи път дойдох през деветдесет и първа.
Сюзан изпищя и се хвърли върху него, опитвайки се да го удари, опитвайки се да го убие. Джейк хвана китките й и я задържа, докато тя се бореше с него като диво животно, викайки и сипейки клетви.
— Бях забравила колко много те мразя!
— Странно. Защото аз не съм забравил.
Сюзан бе изтощена, сякаш цялата й енергия бе изсмукана, и тя се отпусна върху него. Джейк я пусна.
— Защо Софи не е омъжена? — запита той отново.