Време за умиране
- Автор: Чайлд Ли
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Време за умиране». Краткое содержание книги:
Мъжeтe oт клана Дънкан искат Ричъp да си oтидe – или да изчeзнe – защoтo сe тpeвoжат нe самo за миналoтo, нo и за цeнния тoваp, кoйтo oчакват. Дoставката закъснява, а клиeнтът им oбича тoчнoстта. Тoй e чoвeк, кoйтo нe бива да бъдe ядoсван. A кланът Дънкан e самo бpънка в началoтo на пpeстъпна вepига, oпасваща пoлoвината свят.
За Джак Ричъp би билo мнoгo пo-дoбpe да си тpъгнe вeднага. Hищo oт ставащoтo нe гo засяга личнo.
За Джак Ричъp тoва e напълнo нeвъзмoжнo. Защoтo има нeща, за кoитo си стpува да умpeш. Защoтo идва вpeмe, в кoeтo лoшитe наистина тpябва да бъдат наказани.
— Успя ли да разгледаш полицейските досиета? — попита той.
— Да — кимна Ричър.
— И?
— В тях липсват достатъчно факти за твърдо заключение — отвърна Ричър, докато се насочваше към кухнята.
Зад гърба му съпругата на доктора възкликна:
— Какво? — което прозвуча озадачено и леко шокирано.
Той се обърна да я погледне. Тя не каза нищо повече, а само въртеше очи и слушаше. Докторът го последва в кухнята.
— Искаш ли кафе? — попита той.
Което на практика означаваше не съм пиян.
— Искам, разбира се — отвърна Ричър. — И то много.
Докторът се зае да зарежда кафемашината. В кухнята беше дори по-топло от коридора. Ричър свали шубата си и я преметна на облегалката на близкия стол.
— Какво означава „недостатъчно факти“? — попита докторът.
— Означава, че не успях да разбера как са го направили братята Дънкан — отвърна Ричър. — Наистина липсват доказателства.
— А ти се върна, за да откриеш такива доказателства, така ли?
— Върнах се, защото двамата италианци, които ме преследваха, изглежда, са се присъединили към сили на Обединените нации. Но не и умиротворителни сили. Мисля, че всички ще тръгнат насам, и искам да разбера защо.
— Гордост — въздъхна докторът. — Фамилията Дънкан не може да търпи някой да се бърка в делата им. Хората им не могат да се справят с теб, затова са повикали подкрепления.
— Нещо не се връзва — поклати глава Ричър. — Ти прекрасно знаеш, че италианците бяха тук преди мен. Чу какво каза Елинор Дънкан. Причината вероятно е друга. Имали си някакви пререкания с фамилията.
— Защо тогава ще помагат на братята Дънкан в спора им с теб?
— Не знам.
— Колко души идват насам?
— Петима — обади се съпругата му от коридора. Токущо беше приключила телефонния разговор. Влезе в кухнята и добави: — Освен това не идват насам, а вече са тук. Мълвата ги е изпреварила. Двамата италианци с още трима души. Общо с три коли. Италианците със синия шевролет, други двама с червен форд и още един с черен кадилак, за който всички са готови да се закълнат, че е кадилакът на Сет Дънкан.
39
Ричър си наля чаша кафе и потъна в размисъл.
— Оставих кадилака на Сет Дънкан пред „Мариот“ — промълви след дълго мълчание той.
— А как се върна тук? — попита съпругата на доктора.
— Взех малибуто на един от лошите.
— Това отпред?
— Не, това е джипът, който взех от един футболистите.
— А какво е станало с кадилака?
— Предполагам, че след като свих колата на онзи тип, той е свил моята. Може би не нарочно, а защото в градчето няма кой знае какъв избор. Не е искал да краде някой скапан пикап, нито пък нова кола със сложна електроника. Харесал си е кадилака, който най-вероятно е бил единствената подходяща кола наоколо. Или просто го е мързяло да обикаля и да търси. Колата си беше там, пред хотела, редом с техните.
— Успя ли да ги огледаш?
— Само четиримата новодошли без италианците.
— Това прави шестима, а не петима. Къде е шестият?
— Мога да ти кажа само едно — въздъхна Ричър. — Сакът на онзи, който е свил кадилака, не е в багажника, а на задната седалка.
— Откъде знаеш?
— Шестият е в багажника. Лично го сложих там.
— Дали разполага с достатъчно въздух?
— Вече не му трябва въздух.
— Господи Исусе! Какво се случи?
— Мисля, че първо ще искат да отстранят мен, а после ще свършат работата, за която са дошли — въздъхна Ричър. — Не мога да го обясня. Тази вечер са се събрали в „Мариот“ и италианците са обявили задачата и са предложили някакво описание на останалите. Със сигурност бегло, защото все още не сме се срещали очи в очи. Но малко по-късно се сблъсках с един от новодошлите във фоайето на хотела. Той ме гледаше втренчено. Сякаш се питаше дали аз не съм човекът, за когото бяха говорили току-що. Виждах го как мисли. После излязохме на паркинга. Той бръкна в джоба си и аз го ударих. Чувал ли си за commotio cordis?
— Травма на гръдната стена — кимна докторът. — Причинява фатална сърдечна аритмия.
— Виждал ли си как действа?
— Не.
— И аз не бях. Но вече мога да ти кажа, че действа безотказно.
— Какво имаше в джоба му?
— Нож, пистолет и шофьорска книжка, издадена във Вегас.
— Вегас? — сбърчи вежди докторът. — Може би братята Дънкан имат комарджийски дългове? За това ли става въпрос?
— Възможно е — отвърна Ричър. — Очевидно живеят нашироко от дълго време насам. Парите им все идват от някъде.
— Как така от някъде? От трийсет години насам рекетират близо четирийсет ферми, плюс мотела. Това са много пари.
— Не са — поклати глава Ричър. — Този район трудно може да се нареди сред най-богатите в света. Дори да прибират половината от заработката на хората, пак няма да съберат пари и за едно нощно гърне. Но въпреки това Сет живее като Крез, освен това държат на заплата цял футболен отбор. Няма как да го правят, ако разчитат единствено на сезонните си приходи.