Дъщеря на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дъщеря на Империята». Краткое содержание книги:
Нашествениците тъкмо бяха започнали да се надигат. Едни се облекчаваха, други се миеха в потока или събираха сухи дърва, за да сварят чай. Малцина носеха доспехи. И да имаха стражи, те не се различаваха от останалите, които търкаха сънено очи. Бунтокапи се засмя на тази очевидна липса на дисциплина. Избра си мишена — един клекнал по нужда мъж — и стреля. Мъжът падна и битката започна.
Стрелците на Акома стреляха едновременно. Поне трийсетима от нападателите бяха поразени, преди останалите да успеят да реагират. Лагерът се разжужа като кошер. Мъжете се засуетиха за прикритие, зарязаха завивките си и котлетата на огньовете. Бунтокапи се засмя злобно и стреля пак. Стрелата му удари един нашественик в слабините, той падна в краката на свой другар и го събори.
Твърде много мъже бяха натъпкани на тясно място и паниката им правеше избиването лесно. Още двайсет бяха повалени, преди останалите да организират някакъв ред. Отдолу започнаха да се разнасят команди. Стрелците на Акома вече бяха по-затруднени да намират мишени, защото противникът използваше всяко дръвче, камък и яма, за да се прикрие. Въпреки това стрелите рядко пропускаха.
Някакъв офицер започна да крещи на хората си да пробият към границите на Акома. Бунтокапи заликува. Явно онзи долу си мислеше, че е срещнал патрул, който се опитва да ги изтласка обратно в хълмовете. Бандитите, които успяха да се прегрупират, стигнаха само до сянката на втория склон, където бяха спрени от викове и дрънчене на броня. Петима паднаха поразени, когато хората на Кейоке се включиха в сражението. Другите спряха объркано. Още десетина паднаха, преди офицерът да осъзнае какво става и да заповяда отстъпление.
Слънчевите лъчи докоснаха мъглата и оцветиха околността в червено. Първоначалните трийсет стрелци продължиха убийствения обстрел от хребета. Понасящите все по-тежки загуби нападатели се изтеглиха към тясната страна на дефилето. Възторженият Бунтокапи прецени, че поне една трета от тях са мъртви или ранени. Продължи да стреля бързо и изчисли, че може би още една трета ще бъдат поразени, преди да се сблъскат с воините на Акома, които дебнеха в тила. Но стрелите му свършиха много преди да остане без мишени. Бунтокапи се ядоса, че няма с какво да убива, сграбчи един голям камък, огледа се, видя някакъв бандит, който се бе свил зад една скала, засили се, хвърли камъка и беше възнаграден с вик на болка отдолу. Започна да се оглежда за още камъни, погълнат от кръвожадните емоции на битката.
Останалите войници, които също свършваха стрелите си, последваха примера му и скоро върху нашествениците се изсипа истински дъжд от камъни. От изток се вдигаше прахоляк, придружен от силни викове: Кейоке и хората му играеха ролята на нападаща армия. Разбойниците наскачаха разтревожено, след това започнаха да отстъпват на запад. Бунтокапи запрати още един камък надолу, изтегли меча си и обзет от нетърпение за слава и победа, изкрещя:
— Акома!
Мъжете от отряда му се втурнаха в щурм надолу по склона. Стигнаха до дъното, обгърнати от прашна мъгла. Врагът отстъпваше безредно. Почти двеста разбойници лежаха на земята, а оцелелите бягаха към чакащите мечове, щитове и копия на отряда на Люджан и Папевайо.
Бунтокапи тичаше с всичка сила с късите си крака, защото искаше да стигне до битката, преди и последният враг да бъде убит. Сблъска се с някакъв отчаян мъж, облечен в проста роба. Мъжът носеше меч и простичък щит и Бунтокапи чак сега се усети, че заради възбудата си е оставил своя щит на скалите. Прокле се за непредпазливостта си, но нападна, като нададе бойния вик на Акома с почти момчешка радост.
Разбойникът се подготви за схватка, но Бунто отби меча му и се хвърли върху, щита: предпочете да разчита на сила, отколкото да се бие с човек, който може да е по-добър с меча. Мъжът залитна и Бунтокапи замахна с двуръчен захват, който строши щита и ръката на противника. Нападателят падна с вик.
Лордът се усмихна лудешки и го прониза. После измъкна меча си и хукна след стрелците на Акома, които продължаваха атаката.
Откъм запад се носеше шум от битка. Задъхан, но нетърпелив, Бунтокапи изтича през тесния проход между скалите.
Отстъплението на разбойниците бе спряно от очакващите ги воини на Акома. Папевайо беше строил отпред редица от коленичили щитоносци, а зад тях имаше бойци с лъкове и копия. Дори един на двайсет от нападателите не успя да стигне до строя. Докато Бунтокапи бързаше да се приближи, последните загиваха от остриетата на копията.
Гората изведнъж стихна неестествено. Вълнението на лорда не намаляваше, докато вървеше между проснатите трупове и слушаше виковете на ранените.