Черният кинжал (Част I)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният кинжал (Част I)». Краткое содержание книги:
Улф Матсън, шеф на Специалната група за борба с тежки престъпления в Ню Йорк, разследва убийството на известен американски строителен магнат, чийто бизнес е тясно свързан с японски фирми. Улф е принуден да се бори с хора, които притежават могъща вътрешна енергия, успяла да се съхрани през поколенията. Той се сближава с красивата и тайнствена японка Шика, която може да се окаже негов спасител или убиец…
Действието в „Черният кинжал“ се развива със скоростта на куршум, едно спиращо дъха пътуване в свят на престъпления и романтика, интриги и любов…
— Това не е възражение — отвърна Йошида и замълча. Изчака веждите на Хам да се повдигнат в знак на нетърпение и едва тогава добави: — И това, подобно на лошия дъх и кървящите венци, също е признак за някакво заболяване. При това заболяване, което трябва да бъде моментално излекувано, иначе цялата операция ще бъде заплашена от провал.
Улф с изненада откри, че в болничната стая го очаква Стийви Пауърс, сестрата на Аманда. Пак тя беше осигурила присъствието на най-добрия неврохирург на вашингтонската болница „Уолтър Рийд“ по време на тричасовата операция, от която току-що излизаше. Беше пожелала да се увери, че дълбоките прорезни рани на лявото бедро и лявата му ръка няма да донесат усложнения. По щастливо стечение на обстоятелствата полетът му през капандурата беше свършил върху огромна старомодна спалня с дебели матраци и купища непотребни дрехи отгоре, които смекчиха значително силата на удара.
— Прекарваш голяма част от времето си тук — каза на Стийви той. — Какво стана с пациентите ти?
— Взех си малко отпуска — направи опит да се усмихне тя. Кройката на костюмчето й от Карл Лагерфелд подчертаваше пищните форми на тялото й по наистина безукорен начин. — В сегашното си състояние едва ли бих могла да се занимавам с психическите проблеми на другите… Мортън не одобрява това, разбира се. Според него трябва да потъна в работа до гуша, но аз си знам по-добре… — Улф тъкмо започна да мисли, че това е част от играта на професионалния психотерапевт, когато на лицето й се появи тъжна усмивка, а думите й прозвучаха безкрайно топло и искрено: — Както и да е… Харесва ми да съм тук, при теб… Така се чувствам най-близо до Аманда…
Думите й, кой знае защо, предизвикаха обратен ефект в душата на Улф. За пръв път усети тежестта на самотата, часовете и дните в болницата наистина му се сториха непоносими. Посетиха го всичките му подчинени, водени, разбира се, от Боби Конърс. Единствен Ричардс Кавалера не се появи. Улф попита за него и лицето на Боби изведнъж потъмня.
— Виж какво — рече, — всички знаем за сбиването ви…
— Не беше сбиване — раздразнено отвърна Улф. — Просто бяхме на различни мнения…
— Добре, нека да говорим за нещо друго — тръсна глава Конърс. — Старши патологът каза да ти предам, че в началото на другата седмица може би ще има нещо за теб…
— Добре, добре — нетърпеливо го прекъсна Улф. — Кажи сега какво става.
Боби изглеждаше истински притеснен.
— Лейтенанте, говори се, че здравата си натиснал Кавалера…
Нещо в гласа му накара Улф да вдигне глава:
— И?
— Че искаш да го прогониш от „Прилепите“ защото е черен…
— Глупости!
— Знам — кимна Боби. — Но Бретхард едва ли ще е на същото мнение…
— Господи, какъв глупак! — гневно възкликна Улф. Но Бретхард съвсем не беше глупак и той отлично го знаеше.
— Имало е много свидетели, лейтенанте — добави Боби. — А Бретхард не е пропуснал да ги обработи един по един…
— По-добре да обработи Кавалера! — изръмжа Улф. — Нещата бяха между нас двамата!
Боби стана от стола и пристъпи към мръсния прозорец.
— Кавалера и зъб не обелва за инцидента. Само каза, че няма никакво намерение да напуска „Прилепите“.
— Искаш да кажеш, че оставя тази идиотска расистка версия сама да набере сила?
— Натам вървят нещата — въздъхна Боби и се обърна с лице към леглото. — Взе си два дни неплатен отпуск, Бретхард лично му разписа молбата…
Улф затвори очи. Без съмнение Кавалера обикаляше района си да събира пари, за да отърве брат си от лихварите акули. Вече съжаляваше, че онази вечер в „Ла Ментира“ не му даде необходимата сума от джоба си.
— Боби — тежко въздъхна той. — Искам да ми съобщиш, като се появи… Ако звънне по телефона, кажи му, че искам да говоря с него за… Всъщност не, просто му кажи да дойде да си поговорим…
Твърдо реши да му даде парите, стига Ричард наистина да се появи. Разбира се, това беше в разрез с правилника — точно както и действията на подчинения му в района. Двамата с Аманда често бяха обсъждали тази тема. Всъщност за какво са мъжките общности? Нали именно за да нарушават правилниците или да измислят нови? И в двата случая мъжете го вършеха с желание, особено когато са принудени да спазват неясните и объркани правила, които обществото нарича закони… За мнозина законите бяха нещо смътно и неопределено, нямаха никаква представа за корозивното им въздействие. Но имаше и хора, за които нарушаването на законите си беше удоволствие от най-чиста проба…