Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
Нещо в изражението и държането му трогна Джолиън младши. Той знаеше какво значи да страдаш, а личеше, че този човек страда.
Стана и докосна ръката му.
Босини трепна, но не прояви никакво смущение, като го видя.
Джолиън младши седна.
— Отдавана не съм ви виждал — каза той. — Как върви къщата на братовчед ви?
— Ще бъде привършена след около седмица!
— Поздравявам ви!
— Благодаря… но не виждам повод за поздравления.
— Така ли? — каза Джолиън младши. — Аз пък мислех, че сте толкова доволен да се отървете от продължителен строеж; или може би изпитвате това, което чувствам и аз, когато се разделям с картина — като че ли се разделям със своя рожба.
Той погледна приветливо Босини.
— Да — отвърна малко по-сърдечно архитектът, — създали сте я… и свършено! Аз не знаех, че рисувате.
— Само акварел; и не мога да кажа, че вярвам в творчеството си.
— Не вярвате ли? Как можете да рисувате тогава? Безсмислено е да творите, ако не вярвате във творчеството си.
— Вярно — съгласи се Джолиън младши; — „Така казвах винаги аз!“ Но щом ме питате как мога тогава да рисувам, ще ви отговоря: „Защото съм Форсайт.“
— Форсайт ли? Никога не съм ви смятал за Форсайт!
— Форсайтът — отвърна Джолиън младши — не е някакво необикновено животно. Между членовете на вашия клуб има стотици форсайтовци. Стотици има и по улиците. Срещате ги навред, дето отивате.
— А как ги познавате, ако смея да запитам? — каза Босини.
— По собственическия им инстинкт. Всеки Форсайт има твърде практичен — може би дори разумен — светоглед, а практичният светоглед се основава главно върху собственическия инстинкт. Ще забележите, че един Форсайт никога и на нищо не се отдава.
— Шегувате ли се?
В очите на Джолиън младши светна насмешка.
— Не съвсем. Тъй като и аз съм Форсайт, не е редно да признавам. Но аз съм само един породист мелез; за вас обаче никой няма да се заблуди. Вие сте толкова различен от мене, колкото аз се различавам от чичо си Джеймс, който е съвършен образец на Форсайт. Неговият собственически инстинкт стига до крайност, докато у вас липсва напълно. Ако не съм аз помежду ви, ви е бихте изглеждали като два съвършено различни животински свята. Аз съм липсващото звено. Всички сме, разбира се, роби на собственическия инстинкт. И признавам, че в случая въпросът е само до степента на робуването, но този, когото аз наричам „Форсайт“, е безусловно роб на собствеността. Той разбира кое е добро, кое е сигурно и вкопчването му в някаква собственост — все едно дали съпруга, къща, пари или слава, — това именно е неговата фабрична марка.
— О! — промълви Босини. — Би трябвало да патентовате израза!
— Бих желал да изнеса беседа на тая тема — каза Джолиън младши. — „За свойствата и отликите на Форсайтови“. Това зверче, което се смущава от смешното в собствената му порода, не се засяга при постъпките си от смеха на другите хора (като вас и мене). Наследствено склонен към късогледство, той разпознава само собствените си порода и среда, сред които прекара в съревнование и спокойствие своя живот.
— Говорите за тях така — каза Босини, — като че са половината Англия.
— Те са всъщност половината Англия — отвърна Джолиън младши. — И то по-добрата й половина, осигурената, значимата половина с три процентова рента. На тяхното богатство и сигурност се крепи всичко: вашето изкуство, литературата, науката, религията дори. Къде щяхме да бъдем без форсайтовци, които не вярват в ни едно от тия неща, но използват всичко? Форсайтовци, драги господине, са посредниците, търговците, стълбовете на обществото, крайъгълните опори на обществения ред; това, което буди възхищение!
— Не зная дали схващам правилно насоката на мисълта ви — каза Босини, — но струва ми се, че в моята професия има премного форсайтовци, както ги наричате.
— Безспорно — отвърна Джолиън младши. — Мнозинството архитекти, художници и писатели са хора без принципи, като всички форсайтовци. Изкуството, литературата, религията съществуват чрез малцината чудаци, които вярват истински в тия неща, и чрез множеството Форсайтовци, които ги използват търговски. При най-скромна оценка поне три четвърти от членовете на нашата Кралска академия са форсайтовци, заедно със седем-осми от романистите и повечето журналисти. За науката не мога да кажа; но те са великолепно представени в църквата; в Камарата на общините са може би по-многобройни, отколкото където и да е другаде; за аристокрацията е излишно да се говори. Но аз не ги осмивам… Опасно е да се върви против мнозинството… и при това какво мнозинство! — Той втренчи поглед в Босини: — Опасно е да позволите нещо да ви увлече… все едно дали е къща, картина или… жена!