Вторият гроб отляво

— Ако искаш, обади се и на леля си, като си се захванала. Нищо не съм направил. — Много беше сприхав.

— Амадор. — Зад него се приближи жена и го смъмри. — Не бъди така груб.

Той вдигна рамене глуповато и отстъпи настрани, а тя пое ситуацията в свои ръце.

— С какво можем да ви бъдем полезни?

Отново показах картата си.

— Много съжалявам за късния час.

— На мен не се извини за часа — заяви той на жена си.

Аз му се намръщих. Клюкар.

— Тук съм заради Рейес Фароу и се надявам, че мъжът ви е наясно с настоящото му местонахождение.

— Рейес ли? — Тя придърпа яката на халата си по-плътно, а по красивото й лице се изписа тревога. — Още ли не са го открили?

— Не, госпожо.

— Моля, влезте. Замръзвам.

— Ще я поканиш да влезе просто така? — попита Амадор. — Ами ако е сериен убиец? Или вманиачена обожателка? Имам много такива.

Жената се усмихна към мен извинително.

— Не е вярно. Казва го само за да ме накара да ревнувам.

Не можех да не се усмихна, а тя ме въведе в прекрасна дневна, по чийто под бяха разпилени играчки във всякакви цветове.

— Извинете ме за хаоса — каза тя и започна да ги събира. — Не очаквахме посетители.

— Моля ви, недейте. — И бездруго вече се чувствах достатъчно зле.

— Много ясно, че не сме очаквали никого — намеси се Амадор. — Часът е три и половина през нощта. Престани.

С въздишка тя седна до съпруга си и трябваше да призная, че изглеждаха зашеметяващо, също като къщата си. Прекрасна двойка.

— Вероятно знаете кой е Амадор — заговори тя. — Аз съм Бианка.

— О, съжалявам! — Нямаше да е зле да се представя. — Името ми е Шарлот Дейвидсън. Трябва да открия Рейес Фароу незабавно. Аз… аз… — Заекнах и спрях, защото осъзнах, че двамата се бяха втренчили в мен със зяпнали усти.

Бианка се осъзна първа.

— Съжалявам, за какво говорехте? — Тя сръчка мъжа си с лакът.

Добре.

— Става дума…

Амадор продължаваше да се взира в мен. Бианка се протегна и затвори устата му.

— Обикновено се държим по-възпитано — каза тя и се засмя нервно.

— Не, всичко е наред. Заради косата ми ли е? — Пригладих аз косата си.

— Не, просто сме малко изненадани да ви видим.

— Ясно. Познаваме ли се?

— Не — отговори Амадор. Двамата се спогледаха и поклатиха глави, преди да се обърнат отново към мен, за да продължат да клатят главите си.

Добре.

— Тогава да говорим по същество. — Заковах поглед в Амадор. — Къде е Рейес Фароу? — Наистина бях много сериозна. Но когато единствената емоция, която той показа, беше удоволствие, доста се шокирах.

— Не знам къде е. Кълна се.

Те отново клатеха глави в синхрон. Започваха да изглеждат наистина нелепо.