Кралска кръв

— Много добре знам как се чувствате. Преди време се опитвах да спечеля концесия върху една захарна плантация на остров в крайбрежните води на Еласе. Година и половина водихме преговори и тъкмо бях готов да пратя на техния Съвет окончателния вариант на договора, когато цялата плантация изгоря. Пазарил се бях и за концесия върху солени въглени във Вътрешното море. Слава богу, че още не бях платил.

— Това го помня — каза Ситрин.

— Сериозно? — Коме вдигна вежди.

Канл Даскелин спря погледа си на нея и Ситрин осъзна, че току-що е стъпила на много тънък лед. Ако излезеше наяве, че е живяла във ванайския клон на банката, можеше да излезе наяве и защо. А ако някой се поинтересуваше за истинската ѝ възраст и направеше проучване, можеше да стане много неприятно.

— Чувала съм за това от магистър Иманиел — отвърна тя. — Сделката е била водена през ванайския клон, нали?

Коме Медеан нацупи устни, сякаш се е замислил над въпроса ѝ. После каза:

— Може и така да е било, не помня.

Ситрин си отдъхна тайно. Преодоляла беше поредния подводен камък.

— Този ваш нов регент — каза Парин Кларк. — Гедер Палиако. Почти не бях чувал името му. Изненадан съм, че някой по-опитен и по-широко познат човек не е заел поста.

— Надявам се, че нямате предвид мен — каза Даскелин. — Не, бащата на Палиако е виконт. Скромен човек. Синът му е нещо друго. Именно той спря бунта на наемниците. Той разкри кроежите на Фелдин Маас. Мнозина смятат, че тази война е негов личен проект от самото си начало.

— Какъв човек е той? — попита Чана, намигна с усмивка на Ситрин и добави: — Чух, че не бил женен.

Всички се засмяха, защото точно това се очакваше от тях.

— Силен човек — отвърна Даскелин. — И кажи-речи външен за двора, което го прави независим. Мисли самостоятелно. Има свои планове.

— Амбициозен ли е? — попита Коме и отвори една мида.

— Така мисля — каза Канл. — Отначало хората бяха склонни да го подценяват. Сега това се случва по-рядко. Неофициалният му наставник е Досън Калиам. Сигурно смята, че е яхнал тигър.

— Не е хубаво да имаш такъв човек за враг — каза Парин.

— Това е кратко, но доста точно описание на нашия регент — отвърна Даскелин. — Някой ще ми подаде ли виното?

Вечерята се проточи до полунощ. Разговорът се въртеше около изкуство, политика и несгодите на пътуването. Всички изглеждаха в добро настроение, разказваха си вицове и смешни случки. Чудесното вино замая главата на Ситрин, изпълни я с топлина и доволство, отпусна възела в стомаха ѝ една идея отвъд разумното. Преди да си тръгне, Канл Даскелин стисна ръцете на всички мъже, а Коме Медеан прегърна като брат. Освен това целуна Ситрин по устата, така че сигурно и той беше прекалил с виното.

След като гостът си тръгна, дойдоха слуги да разчистят масата, донесоха и столче за болния крак на Коме. Отокът се беше увеличил видимо по време на вечерята, но едва сега пролича, че банкерът изпитва болка. Останалите заеха местата си, Ситрин също седна.

— Е? — каза Коме, гласът му бе напълно трезв и сериозен. — С какво разполагаме?