Кралска кръв

— Разбира се.

— Какво се надявате да спечелите тук?

Ситрин го погледна право в очите, но както винаги Парин беше олицетворение на любезната безизразност. Ситрин не познаваше друг, който по-добре от него да прикрива мислите и чувствата си. Познаваше хора, които се справяха почти толкова добре, но нито един, който да го превъзхожда.

— Мислех, че съм изяснила това в достатъчна степен — каза тя, изпробвайки закачливата арогантност, която ѝ беше свършила работа пред Коме Медеан.

— Не — отвърна Парин без следа от лековатост в тона. — Обяснили сте какво искате. Аз питам защо го искате. Какви са амбициите ви?

— Съжалявам — каза тя. — Не разбирам въпроса ви. Просто искам да управлявам сама своята банка.

— Да, но защо искате точно това?

— Защото е моя — отвърна Ситрин.

Парин вдиша продължително и се измести, така че да е наполовина с лице към нея. Дървото над тях хвърляше шарени сенки по лицето му и за миг той ѝ заприлича на горски дух, така както ги рисуваха в детските книжки.

— Искате да сте богата ли?

— Вероятно.

— Значи не това е отговорът. Власт ли искате, влияние?

— Искам властта, която ми се полага по право — отвърна Ситрин. — Искам онова, което съм си заработила.

— Дори ако сте го заработили чрез фалшификация и измама?

— Не съм причинила вреда никому — каза Ситрин и скръсти ръце на гърдите си. — Просто въртях бизнес и го правех добре. Изпълнявах сключените договори. А те бяха законни във всичко, освен във възрастта ми.

— Пречка, която скоро ще отпадне — каза Парин, колкото на нея, толкова и на себе си сякаш. Потропа с пръсти по коляното си и се намръщи. — Давате ли си сметка, че Коме ви натрапва сина си, за да провери дали не сте тръгнали на лов за съпруг?

— Можеше да ме попита направо. Не съм. Не си търся някой, който да управлява банката вместо мен. Ако беше така, щях да се оженя за Пик Устерзал и да приключа с въпроса.

Парин се разсмя.

— Интересна идея. Добре. Ще ми се да свършите нещо тази вечер — смени темата той. — Не е банкет, просто вечеря. Но човекът, който ще дойде, е важен.

— Добре — отвърна Ситрин. — Защо искате да присъствам?

Кон изцвили и колар извика на улицата. Лекият вятър размести сенките по лицето на бледия мъж. Ситрин чакаше.

— Помня, когато бях на вашите години — каза накрая той бавно, с внимание към всяка дума. — Помня и какво е да търсиш нещо, без да знаеш какво е то. Вие имате превъзходен усет за парите и тяхната сила, усет, какъвто се среща рядко, но ви липсва опит. Не го приемайте като критика, защото не е. Обикновено наблюдение, и вярно. Тази нощ ще се водят преговори. Бих искал да присъствате. Да видите как се играе тази игра.

Ситрин се замисли. Пулсът ѝ се беше ускорил, усещаше топлинка по страните си. Може би това щеше да се окаже лелеяната възможност, заради която беше била целия път дотук.

— Мога ли сега аз да ви питам нещо?