Проломът
- Автор: Ли Патрик
- Серия: Травис Чейс #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Проломът». Краткое содержание книги:
Към девет вечерта екипът в къщата на Кук приключи работата си. Засега нямаше други данни, с които да се заемат. Всъщност не разполагаха с абсолютно нищо.
Крауфорд даде на Травис карта за свободна квартира на етаж В12. Той я намери, влезе и се озова на място, два пъти по-голямо от апартамента му във Феърбанкс. Гранитни плотове в кухнята. Осемдесетинчов плазмен телевизор в хола. Хладилникът беше зареден до пръсване, както и шкафовете. Огромната баня, изсечена в скалата, бе произведение на изкуството. Което не можеше да се каже за отражението му в огледалото. Лицето му не беше виждало бръснач вече седмица. Не се бе къпал няколко дни, които бяха, меко казано, доста активни. Отвори аптечката и намери пяна за бръснене и неразпечатани самобръсначки. Шампоанът и неупотребяваният сапун го чакаха при душа. След двайсет минути отново се чувстваше човек.
Дрешникът също се оказа пълен с най-различно облекло. Травис си избра джинси и тениска и тъкмо когато се канеше да си направи сандвич в кухнята, забеляза, че бутонът на телефонния секретар примигва. Натисна го и Крауфорд го уведоми, че са намерили две съобщения в гласовата му поща във Феърбанкс и са ги прехвърлили тук.
— Както можете да се досетите, при външните разговори има процедури за сигурност — каза Крауфорд. — Ако искате да се свържете с някого, кажете ми и ще видим какво можем да направим.
Първото беше автоматично обаждане от телемаркет. Опитваха се да му пробутат удължена гаранция за колата. Второто бе от брат му Джеф.
— Здрасти, Травис. Свирни, когато получиш това. Имам страхотни новини. Уайтбърд е почти готов. Току-що мина първо ниво на „Мъгла на бойното поле“ без моя помощ. Все още е бъгав, има нужда от адски много работа, но съм страшно зарибен, човече. Още можеш да се включиш, ако искаш. Обади се. Чао.
Уайтбърд беше компютърна система, съчетаваща хардуер и софтуер, върху която Джеф работеше от години. Представляваше ограничена форма на изкуствен интелект, чиято цел бе да подобри действията на ръководените от компютъра врагове в игрите. Джеф тестваше способностите й, като я пускаше да играе вместо човек по-стари и по-прости, най-често свързани с бойни изкуства игри на 8-битови системи от осемдесетте и деветдесетте. А ето че вече се бе заел с модерни заглавия като „Мъгла на бойното поле“. Доста впечатляващо. Май беше на път да натрупа милиони, като продаде технологията на някой голям производител, след като изчисти всички бъгове. По-важното обаче бе, че просто обичаше работата си.
През последната година Травис едва не се бе поддал на изкушението да приеме предложението му. Дори и сега донякъде се измъчваше, че не го е направил. Все едно бе изпуснал изход от магистралата. Но това вече бе безвъзвратно отишло си минало.
Хрумна му, че ако някой трябваше да познае кой от двамата братя ще се озове в Бордър Таун, логичният — и единствен — избор щеше да е Джеф. Тангента вероятно разполагаше с цяла армия компютърджии, проектиращи и създаващи специално пригодени за изследванията им системи.
Обърна гръб на телефона и тръгна към хладилника. На вратата се почука.
Той отиде и отвори. На прага стоеше Пейдж. И тя бе взела душ. Все още изглеждаше напрегната. Сякаш страшно й се искаше да може да се отпусне.
— Само не ми казвай, че си ял.
— Не съм.
След час седяха по турски на леглото й, един срещу друг. Понякога тя поглеждаше надолу към ръцете си в скута и косата падаше пред лицето й по начин, който го омагьосваше.
Разговаряха за различни неща. Пейдж завършила гимназия на шестнайсет и постъпила в Тексаския университет. Смятала да се занимава с история, но четири години по-късно работела в рамките на новата магистърска програма по нанотехнологии, върху Модел-Т — неща, които някой ден можели да се превърнат в дигитални бели кръвни телца, средство за справяне с почти всяка болест; колкото и да й се искало да научи какво е било миналото на човечеството, толкова желаела да разбере и накъде отива то. Нищо не я вълнувало повече от последните постижения на технологиите, където най-добрите умове на света градят върху трудовете на колегите си с все по-бързи и по-бързи темпове. На двайсет и една вече знаела, че иска да посвети живота си на този свят. И тогава, през един изненадващ уикенд, баща й — единственият й жив роднина — я довел тук и й показал с какво всъщност си изкарва хляба. Било страхотно откровение. С него дошло и друго — близките на оператори на Тангента като Питър Камбъл ги грозели огромни рискове. Пейдж се намирала в опасност просто защото съществувала, защото била дъщеря на баща си. В Бордър Таун щяла да е в безопасност, докато заплахата не бъде отстранена.