Аленият бряг

Констънс отпи още една глътка вино. Воят на вятъра и трополенето на дъжда бяха приятни тук, в уютната стая с нейното сумрачно осветление и пукането на цепениците в камината. Чувстваше и топлината на тялото на Пендъргаст до своето.

Забеляза, че той я гледа. Този поглед въпросителен ли беше, или пълен с очакване?

— Да, Констънс каза той меко, – виждам, че имаш други въпроси за случая?

— Аз само… – започна тя едва след известно време, докато се опитваше да подреди разпилените си мисли. – Струва ми се, че нещо липсва. – Каза го повече, за да запълни все по-опасното мълчание, отколкото заради нещо друго.

— Какво имаш предвид?

— Тези трактати, които прочетох в Салемската библиотека. За „странстващото място“, за „черното поклонничество до южния бряг“. Доказахме, че вещиците не са измрели, както всички са си мислели, а са се преместили на юг.

— Без съмнение това е любопитна странична линия на събитията. – Пендъргаст отпи глътка вино, после допълни двете чаши и отново седна на леглото. Декантерът вече беше почти празен.

Констънс остави чашата си на масата.

— Къде са отишли и какво е станало с тях? Единственото място на юг от тресавищата, което ти откри, е Олдъм.

— Но Олдъм не е вещерско селище. Било е заселено от рибари и постепенно е запустяло. Трябва да уточня, че е станало преди около осемдесет години след урагана през 1938. Освен това не вещици са изрязали надписите върху труповете на Маккул и Дана Дънуди. Вече имаме признанията на истинския „гравьор“, който с всичко друго, но не и магьосник. Нали ти наскоро иронизираше всякаква възможна връзка с магьосничество в този случай? – Пендъргаст направи пауза. – Скъпа Констънс, не бива да приемаш тези неща твърде буквално. Знам за увлечението ти по странното и необикновеното. Четенето през всички тези години на outre[39] книги в мазето на „Ривърсайд Драйв“ 891 не може да не е оказало своето влияние, но дори легендата да е вярна „юг“ може да означава какво ли не и къде ли не. Може да означава Глочестър и дори Бостън. А днес тези вещици – ако приемем, че са такива са само далечен спомен.