Жега
- Автор: Касл Ричард
- Серия: Ники Хийт #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Pro book“
- ISBN: 978-954-2928-36-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Жега». Краткое содержание книги:
Строителен магнат от Ню Йорк полита отвисоко към манхатънски тротоар, където намира смъртта си. Съпруга-трофей с интересно минало се отървава на косъм от дръзко нападение. Мафиоти и богаташи с предостатъчно мотиви за убийството вадят алибитата си. И след това, в задушаващата прегръдка на рекордна топлинна вълна се случва второ шокиращо убийство и настъпва рязък обрат в това напрегнато приключение, дълбоко в тайните на богатите. Тайни, които се оказват смъртоносни. Тайни, стаени в мрака, докато един детектив от нюйоркската полиция не хвърля светлина върху тях.
Ричард Касъл, сензация в света на криминалната литература, бестселър-автор на безумно успешната поредица за Дерик Сторм, представя най-новата си героиня, детективът от отдел Убийства в нюйоркската полиция, Ники Хийт. Корава, секси и първокласен професионалист, страстта й е правосъдието. Тя ръководи един от най-добрите екипи за разследване на убийства в Ню Йорк сити. Ала я посреща неочаквано предизвикателство в лицето на журналиста-суперзвезда Джеймисън Руук, прикрепен от комисаря към екипа й, за да напише статия за полицията, гордостта на Ню Йорк. Руук, носител на Пулицър, е колкото привлекателен, толкова и досаден. Закачките и вмешателството му не са единствените проблеми на Ники. Докато разплита загадките около убития строителен магнат, тя трябва да се справя и с искрите между нея и Руук. С жегата.
— Назад. — Когато Руук не помръдна. Ноа го дръпна по-рязко. — Казах, назад! Точно така, с мен. Леко, леко. — Заситни към асансьора. Когато видя, че тримата детективи се движат напред с неговата скорост, той спря. — Хей, не мърдайте!
Хийт и Роуч спряха, но не се върнаха назад.
— Не ме е страх да го използвам — предупреди ги Пакстън.
— Никой не ти противоречи. — Тонът й бе спокоен, но властен. — Само че не искаш да го използваш.
Пакстън намести пистолета си по-удобно и Руук се приплъзна напред, ала другият мъж го забеляза и отново го дръпна.
— Не бъди идиот. — Ноа отново притисна дулото зад ухото на Руук. — Трябва ми само един куршум. Знаеш ли какво ще ти се случи, ако стрелям?
Руук кимна, доколкото смееше.
— Бъркани яйца.
— Какво?
— Като чук по… Няма значение. Не ми се говори за това.
Продължиха към асансьора. Детективите отново напреднаха в синхрон с тях. Над вратата пишеше, че асансьорът чака на шестия стаж.
Хийт промълви почти недоловимо:
— Роулс.
— Кажи.
— Свали асансьора.
Роули тихо нареди:
— Фоайе, извикайте асансьора незабавно.
Зад себе си Пакстън чу как кабината потегля.
— Какво, по дяволите, си мислите, че правите? — Погледна бързо през рамо: цифрата шест угасна, светна петицата. Не се премести достатъчно, за да даде на Ники да се прицели, но тя успя да направи две крачки напред.
Той забеляза.
— Спри на място. — Тя го стори. Почти бе прекосила делящото ги пространство и се намираше само на около три метра от него. Още не бе достатъчно близо, но почти. Лицето на Пакстън не се виждаше, само окото му, което се кокореше между дулото и главата на Руук. Гласът му набираше ярост. — Приклещихте ме.
— Няма просто да си излезеш. Казах ти. — Тя се постара да запази тона си равен, в противовес на яростта му.
— Ще стрелям.
— Време е да оставиш пистолета, Ноа.
— Кръвта му ще е на твоята съвест.
Руук срещна погледа й и оформи думите. „Застреляй. Го.“
Нямаше прицел и му го сподели, като поклати едва забележимо глава.
— Всичко развалихте, детектив. Иска ми се Поченко да беше довършил работата с вас.
Окото на Ники трепна и в корема й нещо се сплете.
— Ти ли си бил? — отрони Руук.
— Остави, Руук — каза Ники, мъчейки се самата тя да го пропъди от ума си. Зад себе си чу „шибаняк“ от Роули и още преди да довърши, като негово ехо, същата дума от Очоа.
— Изпратил си онова животно в апартамента й? — Ноздрите на Руук се разшириха. — В дома й? — Гръдния му кош се издуваше с всеки дъх, а гневът му набираше скорост. — Копелдак… мръсен. — Извъртя се от пистолета и се хвърли на пода, а в коридора проехтя изстрел.
До него, стенейки. Пакстън падна на коляно, а от рамото му върху Руук шуртеше кръв. До тях лежеше изпуснатият пистолет и Ноа посегна.
Ники се хвърли с главата напред и го повали по гръб. Притисна го към пода с колене върху гърдите. Той държеше пистолета, но не бе имал възможност да го вдигне. Тя почти опря дулото в дясното му око.
— Давай — каза детектив Хийт. — И бездруго ми трябва нова блуза.
В Ла Шальор, кафенето на тротоара пред Гилфорд, посетителите се бутаха, за да видят по-добре работата на полицаите. Слънцето вече бе залязло и от чашите с двадесетдоларови коктейли и списанията „Космополитън“ се отразяваха светлините на патрулните коли и линейки.
Между кафенето и стълбището на сградата същите светлини обливаха гърбовете на двамата цивилни полицаи срещу детектив Хийт. Един от тях прибра тефтера си. Ръкуваха се с нея. Ники се облегна на още топлата каменна фасада на Гилфорд и изпрати с поглед екипа, разследващ стрелбата, обратно до тяхната собствена Краун Виктория.
Руук пристъпи до нея.
— „Давай, и бездруго ми трябва нова блуза“?
— Мисля, че беше добро като за импровизация. — Опита се да разчете реакцията му. — Какво, много момичешко ли се получи?
— Определено привлече вниманието на Ноа. Надявам се, че тези двамата не са ти поискали значката и пистолета?
— Не, мислят, че няма да имам никакви проблеми. Всъщност се изумиха, че не съм го убила.
— Не искаше ли?
Тя се позамисли и рече само:
— Жив е. — Не добави нищо друго, освен: — Ако ми трябва да задоволявам подобни импулси, гледам филми с Чарлз Бронсън. Или Джоди Фостър. — Обърна се към него. — Освен това се целех в теб. Исках теб да убия.