Жега
- Автор: Касл Ричард
- Серия: Ники Хийт #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Pro book“
- ISBN: 978-954-2928-36-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Жега». Краткое содержание книги:
Строителен магнат от Ню Йорк полита отвисоко към манхатънски тротоар, където намира смъртта си. Съпруга-трофей с интересно минало се отървава на косъм от дръзко нападение. Мафиоти и богаташи с предостатъчно мотиви за убийството вадят алибитата си. И след това, в задушаващата прегръдка на рекордна топлинна вълна се случва второ шокиращо убийство и настъпва рязък обрат в това напрегнато приключение, дълбоко в тайните на богатите. Тайни, които се оказват смъртоносни. Тайни, стаени в мрака, докато един детектив от нюйоркската полиция не хвърля светлина върху тях.
Ричард Касъл, сензация в света на криминалната литература, бестселър-автор на безумно успешната поредица за Дерик Сторм, представя най-новата си героиня, детективът от отдел Убийства в нюйоркската полиция, Ники Хийт. Корава, секси и първокласен професионалист, страстта й е правосъдието. Тя ръководи един от най-добрите екипи за разследване на убийства в Ню Йорк сити. Ала я посреща неочаквано предизвикателство в лицето на журналиста-суперзвезда Джеймисън Руук, прикрепен от комисаря към екипа й, за да напише статия за полицията, гордостта на Ню Йорк. Руук, носител на Пулицър, е колкото привлекателен, толкова и досаден. Закачките и вмешателството му не са единствените проблеми на Ники. Докато разплита загадките около убития строителен магнат, тя трябва да се справя и с искрите между нея и Руук. С жегата.
Възнамеряваше да си спечели време, като накара Пакстън да говори още.
— Това няма да ти помогне, Ноа. Никога не помага.
— Ще е грозно — каза Очоа.
— Не сглупявай — предупреди го Роули.
— Тишина. — Пакстън запристъпва заднешком към входа.
— Знам какво ти се върти в главата. Търсиш начин да се измъкнеш. Не можеш. — Зад себе си Ники чу тихите стъпки на Роуч, които обграждаха Пакстън. Продължи да говори, за да им даде възможност да го сторят. — Знай, че отпред има патрулна кола и униформени полицаи във фоайето. Същият отряд, който те следи от сутринта, когато Бъкли те издаде.
— Вие двамата. Спрете. Кълна се, ако мръднете, започвам да стрелям.
— Правете каквото каже. — Хийт се обърна с лице към тях и каза: — Момчета, чувате ли? Наистина. — Ники се възползва от позата си, за да скрие от полезрението на Пакстън извадения си Зиг. Отпусна ръка и долепи пистолета към задната част на бедрото си, когато отново срещна очите на Пакстън.
Междувременно той отстъпи още крачка. Свободната му длан легна на бравата. — Всички, назад.
Останаха по местата си. Ники все така се опитваше да го разубеди, макар зад себе си да стискаше здраво оръжието си.
— Ти си по смятането, нали? Какви мислиш са шансовете ти да стигнеш до улицата?
— Млъкни. Мисля.
— Не, не мислиш.
Ръката му затрепери още по-силно.
— Какво значение има? Прецакан съм.
— Но не си мъртъв. На кого ще се повериш — на адвокат или на погребален агент?
Той сякаш наистина се замисли, движейки уста в безмълвен вътрешен диалог. И точно, когато Ники си мислеше, че ще се осъзнае, той блъсна вратата навън. Тя вдигна оръжието си, но той вече бе изхвърчал в коридора.
След това всичко се случи бързо. Ники се втурна към вратата, която се тръшна след Пакстън. Зад себе си чу извадени пистолети, стъпки и Роули на радиостанцията си:
— Заподозреният бяга. Въоръжен, повтарям — въоръжен с пистолет, на шестия етаж. Преследваме.
Хийт заби гръб в стената, от едната страна на вратата, насочила Зиг-а си към земята в стойка „равнобедрен триъгълник“.
— Прикривайте ме — извика тя. Очоа реагира като на пружина. Приклекна на едно коляно, хванал своя Смит и Уесън с една ръка, а с другата — бравата.
— Когато кажеш — каза той.
Без да чака, детектив Хийт спокойно рече:
— Давай.
Очоа й отвори. Ники се завъртя с касата за опора и насочи пистолета си към коридора. Спря, без да сменя стойката си, тръсна глава и измърмори:
— Мамичката му да…
Очоа и Роули също се подадоха, също спряха. Роули тихо каза по радиостанцията:
— До всички, имаме заложник.
На половината път към стълбището стоеше Руук, а зад него се криеше Пакстън, насочил пистолета към главата му. Журналистът направи физиономия и овчедушно предположи:
— Ами, явно е бил Ноа.
20.
— Стига си шавал — каза Ноа Пакстън. Руук понечи да извърне глава, за да каже нещо на нападателя си, но Пакстън натисна слепоочието му с дулото.
— Ох. Стига де.
— Казах да стоиш мирен, по дяволите.
— Прави каквото ти казва, Руук. — Ники не отпускаше пистолета си и държеше на мушка малкото, което се виждаше от Пакстън зад човешкия му щит. Знаеше, че Роули и Очоа правят същото.
Руук вдигна вежди в знак на разкаяние и я изгледа като хлапе, току-що счупило холната лампа с бейзболна топка.
— Много съжалявам.
— Руук, тихо — повтори Ники.
— Отсега нататък ще върша каквото ми кажеш.
— Започни като млъкнеш.
— Окей. — След това се сети, че току-що е продумал и не пропусна да добави поредното извинение.
— Искам да хвърлите пистолетите — каза Пакстън.
— Всички.
Хийт не отказа, защото словесната конфронтация само би донапрегнала ситуацията. Вместо това остави стойката й да даде отговор, а самата тя рече:
— Достатъчно си умен да знаеш, че няма измъкване, Ноа. Защо не го пуснеш и да приключим мирно?
— Има резон, да знаеш — каза Руук. Хийт и Пакстън в един глас му казаха да млъкне.
Лявата ръка на Пакстън стискаше отзад ризата на Руук, за да не избяга. Дръпна го.