Жега
- Автор: Касл Ричард
- Серия: Ники Хийт #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Pro book“
- ISBN: 978-954-2928-36-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Жега». Краткое содержание книги:
Строителен магнат от Ню Йорк полита отвисоко към манхатънски тротоар, където намира смъртта си. Съпруга-трофей с интересно минало се отървава на косъм от дръзко нападение. Мафиоти и богаташи с предостатъчно мотиви за убийството вадят алибитата си. И след това, в задушаващата прегръдка на рекордна топлинна вълна се случва второ шокиращо убийство и настъпва рязък обрат в това напрегнато приключение, дълбоко в тайните на богатите. Тайни, които се оказват смъртоносни. Тайни, стаени в мрака, докато един детектив от нюйоркската полиция не хвърля светлина върху тях.
Ричард Касъл, сензация в света на криминалната литература, бестселър-автор на безумно успешната поредица за Дерик Сторм, представя най-новата си героиня, детективът от отдел Убийства в нюйоркската полиция, Ники Хийт. Корава, секси и първокласен професионалист, страстта й е правосъдието. Тя ръководи един от най-добрите екипи за разследване на убийства в Ню Йорк сити. Ала я посреща неочаквано предизвикателство в лицето на журналиста-суперзвезда Джеймисън Руук, прикрепен от комисаря към екипа й, за да напише статия за полицията, гордостта на Ню Йорк. Руук, носител на Пулицър, е колкото привлекателен, толкова и досаден. Закачките и вмешателството му не са единствените проблеми на Ники. Докато разплита загадките около убития строителен магнат, тя трябва да се справя и с искрите между нея и Руук. С жегата.
Очоа поклати глава и отсече:
— Не вярва.
— Детектив Хийт никак не тачи съвпаденията — потвърди и Роули.
— Така ли се започна, Ноа? Трябвала ти е някоя друга хилядарка, затова си подменил картината и си я продал? Самият ти каза, че Матю Стар е бил еснаф-простак. Така и така не е можел да различи фалшификата от оригинала, нали?
— Дръзко — включи се отново Очоа.
— И дързостта ти е растяла. Когато си видял колко лесно ти се разминава, си го пробвал с още една картина, и още една, и накрая, с течение на времето си завъртял цялата колекция. Запознат ли си с Алфред Хичкок?
— Защо, да не се оказва, че се е вдъхновил от мен за Големия влаков обир?
— Веднъж го попитали дали смята, че някой някъде е извършил съвършеното престъпление. Той потвърдил. Интервюиращият поискал да узнае какво е, а Хичкок му отвърнал, „Не знаем, затова е съвършено.“
Ники застана под арката при Роули и Очоа.
— Трябва да ти го призная, тази подмяна е била съвършено престъпление. Докато Матю най-сетне решава да ги продаде. Тайната е щяла да излезе наяве. Първо е трябвало да затвориш устата на оценителката и си наел Поченко да я убие. А после си го пратил тук да изхвърли Матю през терасата.
— Кой е този Поченко? Все приказвате за него, сякаш трябва да ми говори нещо.
Ники му направи знак да се изправи.
— Ела.
Пакстън се поколеба, отклони поглед към вратата, но се приближи към детективите.
— Погледни картините. Избери си която искаш и я огледай добре. — Той се приведе срещу една от тях, хвърли й бегъл поглед и се обърна към Ники.
— Добре, и?
— Когато Джералд Бъкли те предаде, даде и адреса на склада, където си му казал да занесе откраднатите картини. Днес издействах заповед за обиск на мястото. Познай какво открих. — Тя обхвана с широк жест колекцията, разположена насред тъмнооранжевия светлик на залеза. — Оригиналите.
Пакстън опита да се владее, но челюстта му се охлаби. Завъртя се рязко, да погледне отново творбата зад себе си. И тази до нея.
— Точно така. Откраднатите оригинали. Фалшификатите са още в сандъка в мазето.
Пакстън започваше съвсем да губи ориентация. Пристъпваше, разглеждаше картини, потресен, а дъхът му стържеше в гърлото. Детектив Хийт продължи:
— Признавам, че складът, който си наел, е първокласен. Контролиран климат, последна дума на противопожарната техника, обезопасен отвсякъде. Имат най-фините камери за наблюдение, които съм виждала. Виж тази снимка от една от тях. Малък образ, но много ясен.
Пакстън протегна трепереща ръка. Ники му подаде снимката и лицето му доби още по-пепеляв оттенък.
— Още преглеждаме архивите. До момента имаме записи от това как на всеки два месеца, грубо казано, добавяш по една картина от колекцията на Матю Стар. Конкретно на тази снимка, някъде отпреди месец, носиш особено голямо платно. — Тя посочи към другия край на стаята. — Онази ей там. — Пакстън дори не се потруди да се обърне. Все така зяпаше снимката в ръцете си. — Но тази не ми е любима. — Тя кимна на Очоа, който свали покривалото от едно голямо платно, и рече: — Ето тази е.
Увеличена многократно снимка от същата камера.
— Според часовника на камерата е от секунда и шест десети след тази, която държиш. Платното е много голямо, г-н Пакстън. Твърде трудноподвижно, но и твърде ценно. Затова не сте рискувал да го носите сам. Вижте кой тъкмо свива зад ъгъла, понесъл задната част на картината.
Малката снимка падна на пода. В ъгъла на голямата се подаваше Витя Поченко.
Той отпусна глава, прегърби се. Пръстите му потърсиха опора в облегалката на дивана зад него.
— Ноа Пакстън, арестуван сте за убийствата на Матю Стар и Барбара Диърфийлд. — Ники погледна през рамо към колегите си. — Сложете му бел…
— Пистолет! — извикаха в един глас и посегнаха към своите собствени. Ники вече стискаше дръжката на своя Зиг Зауер в кобура на кръста й, ала докато се извърти, Пакстън вече я държеше на мушка.
— Извади го иззад една от възглавниците на дивана — каза Роули.
— Пусни го, Пакстън — каза Хийт. Не извади пистолета си, а пристъпи крачка напред, опитвайки се да намери удобна позиция, за да го обезоръжи. На свой ред той отстъпи две крачки назад, далеч от обхвата й.
— Недей — каза. — Ще стрелям. Ще стрелям. — Ръката му се тресеше и Ники се опасяваше, че може да стреля по случайност, затова не помръдна. А и Роули и Очоа бяха зад нея. Посегне ли към него, някой изстрел можеше да улучи я единия, я другия.