Глутница ангели

— Да — въздъхна Ума.

— Направо ми призлява — заварка се и Паху.

— И ти смяташ именно тук да изпълняваш обреди?

— Не точно тук. Но е наблизо — при развалините на една келтска обител. Там е средоточието на тази лей-мрежа. Замъкът Тинтаджъл изобщо не е интересен, макар че от Управлението на историческите паметници едва ли ще се съгласят с мен. Въпреки всичко лей-линиите тук наистина са много мощни. Замъкът всъщност е фокусът.

— Мислех, че фокус е например Камелот.

Шобан изсумтя презрително.

— Няма никакъв Камелот — обясни ми Паху. — Замъкът е строен някъде през XIII век, макар и върху останките на по-древни сгради. Спори се дали Артур е свързан с Тинтаджъл.

— Ако изобщо е съществувал — отбеляза Ума.

— Ти не вярваш ли, че е съществувал? — попита я Паху.

— Вярвам, че е съществувал крал, който е вдъхновил авторите на разказите за неговите подвизи или по-скоро им е поръчал да ги напишат. Малори си е лъжец и продажник. По всяка вероятност по различни времена между V и IX век са съществували мнозина крале и местни пълководци, които са се казвали Артур. Освен това съм повече от убедена, че в Корнуол е съсредоточена невероятна сила. Всъщност тази местност — от Салисбъри до Гластънбъри, няма равна никъде по земята.

— Ами Ур? — възкликна Паху. — Йерусалим?

— Холивуд? — добавих аз.

— Дори те не могат да се мерят с Корнуол — усмихна се Ума. — Но въпреки нечуваната енергия, въпреки романтиката, с която са просмукани преданията, не съм особено убедена, че силата на мястото има някаква що-годе съществена връзка с крал на име Артур. Макар и да съм чувала, че навремето тук е живял Артър Аски.

— Виж, вярвам в преданието за Пендрагон. Според мен митът е прекалено мощен, за да не е верен, поне отчасти — отбеляза Паху. — Хората и досега вярват в него. Освен това и го усещам.

— Хората вярват и в Ноевия ковчег — намесих се аз. — Но преданието за него надали може да послужи като убедителна основа, на която да се осланя зоологията.

— С тази малка подробност, че Ноевият ковчег, а и всички библейски предания са силно обременени с религиозни догми, нали? В тях се долавя елементът на принудата. Докато в легендата за Артур принуда няма. Крепят я единствено простичката истина и силата на преданието.

— Желанието да вярваш в нещо — допълни Ума.

— Романтични брътвежи — отсече Шобан. — Артур си е бил смотаняк, Гиневра — курве, а Ланселот — негодник, който не е вярвал в нищо. Ето върху какви герои, върху какви легенди почива английската култура! Бабини деветини!

— Ти какво мислиш, Марти? — поинтересува се Ума.

— За Камелот ли?

Тя кимна. Погледнах зад развалините на каменния парапет, към разбуненото море и прибоя при скалите на Пещерата на Мерлин долу. Усетих как мястото ме обгръща с едва ли не осезаемата си история и романтика и ми се прииска да повярвам във величието и чудото на този древен вълнуващ разказ за любовта и справедливостта, за вълшебния меч.