Братството
- Автор: Боуден Оливер
- Серия: Орденът на асасините (Assassin's Creed) #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-128-3
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Братството». Краткое содержание книги:
Рим е под властта на коварния род на Борджиите. Някога могъщ, сега градът е в разруха, потънал в кръв, политически интриги и религиозни вражди. Чезаре Борджия, по-подъл и опасен от баща си — Папата, няма да се спре пред нищо, за да покори цяла Италия…
Само един човек може да освободи хората от неговата тирания — Ецио Аудиторе. Но в тази битка той няма да е сам. Зад него ще застане Братството на асасините.
Вторият роман на Оливър Боудън по култовата серия компютърни игри Assassin’s Creed ни отвежда на епично пътешествие из мистериозния свят на най-смелите бойци — безпощадните асасини.
Assassin’s Creed: Brotherhood е един от най-значимите и дългоочаквани проекти за 2010 г. и е носител на наградата „Най-добра екшън игра“.
Ецио заповяда на мъжете отвън да стоят на пост. Почуди се какво ли ще си помислят минувачите при вида на група римски войници. Навярно ще решат, че виждат призраци, и ще си плюят на петите. Той самият бе свалил фарисейските си одежди при първа възможност.
— Кой си ти? — измърмори Пиетро.
Ецио тревожно забеляза, че устните на актьора са посинели.
— Твоят спасител — отвърна той. На лекаря каза: — Отровиха го, докторе.
Доктор Брунелески прегледа бързо актьора и светна в очите му.
— Съдейки по бледността, са използвали кантарела. Любимата отвора на любимите ни господари Борджия. — На Пиетро нареди: — Не мърдай.
— Спи ми се — каза Пиетро.
— Не мърдай! Повърна ли? — попита Брунелески Ецио.
— Да.
— Добре.
Лекарят се защура наоколо, смесвайки течности от разноцветни бутилки с отработена пъргавина. Накрая пресипа отварата в стъкленица. Подаде я на Пиетро, повдигайки главата му.
— Изпий го.
— Побързай! — подтикна го Ецио.
— Не го пришпорвай.
Под тревожния поглед на асасина актьорът се надигна едва-едва.
— Май се чувствам малко по-добре — каза той.
— Истинско чудо! — възкликна Ецио облекчено.
— Не съвсем — вметна лекарят. — Не е погълнал много, а напоследък често си имам работа с жертви на кантарела, та създадох доста сполучлива противоотрова. А сега — продължи той строго — ще те наложа с пиявици. Те ще ти помогнат да се възстановиш напълно. Полежи си тук, момчето ми, и скоро ще си свеж като краставичка.
Засуети се отново и след малко извади стъклен буркан с черни гърчещи се създания. Загреба цяла шепа.
— Не знам как да ти се отблагодаря — каза Пиетро на Ецио. — Аз…
— Ще ми се отблагодариш — отвърна Ецио. — С ключа за портичката, която използваш за срещите с Лукреция в Кастел Сант’Анджело. Дай ми го. Сега!
По лицето на Пиетро се изписа колебание.
— Какво говориш? Аз съм най-обикновен актьор, жертва на случайността… аз…
— Слушай, Пиетро, Чезаре знае за теб и Лукреция.
Сега колебанията се превърнаха в страх.
— Божичко!
— Но аз ще ти помогна. Ако ми дадеш ключа.
Пиетро бръкна безмълвно под препаската и подаде ключа.
— Винаги го нося с мен — обясни.
— Мъдро решение — одобри Ецио и прибра ключа в джоба си.
Почувства задоволство, че отсега нататък ще има достъп до крепостта, когато пожелае.
— Хората ми ще ти донесат дрехите и ще те отведат на сигурно място. Ще наредя на неколцина да те пазят. Но за известно време гледай да не се мяркаш пред очите на Борджия.
— Но… публиката ми! — проплака актьорът.
— Докато назрее моментът да се качиш отново на сцената, ще се наложи да се задоволят с Лонгин — ухили се Ецио. — На твое място не бих се притеснявал. Той не може да се сравнява с теб.
— О, така ли мислиш наистина?
— Безспорно.
— О! — възкликна Пиетро, понеже първата пиявица се впи в кожата му.
Без да губи нито миг повече, Ецио излезе навън и даде необходимите разпореждания на доброволците си.
— Отървете се от тези костюми при първа възможност — добави той. — Траяновите бани са наблизо. Ако извадите късмет, ще си намерите дрехите там.
Тръгна сам, но след няколко крачки забеляза притаен в сенките силует. Щом усети, че Ецио го зърна, човекът си плю на петите. Но той вече бе разпознал Паганино — крадеца, който не ги последва в тунела при нападението на Монтериджони.
— Хей! — извика Ецио и се спусна след него. — Чакай!
Крадецът определено се ориентираше добре из околните улички. Толкова пъргаво изчезваше в пресечките, че Ецио едва не изгуби дирите му и неведнъж се налагаше да се катери по покривите, за да се огледа от птичи поглед. Откри, че магическата ръкавица на Леонардо е много полезна в подобни ситуации.
Най-сетне успя да изпревари Паганино и да му отреже пътя за бягство. Крадецът извади камата си със заплашително нащърбено острие, но Ецио бързо я изби от ръката му и тя изтрополи безобидно на плочника.
— Защо избяга? — попита той, приклещил Паганино.
В този момент забеляза от кожената кесия върху колана му да се подава крайчецът на писмо. Без никакво съмнение печатът беше на папа Александър VI — Родриго, Испанеца.