Хладнокръвна ярост [bg]

— Четяла е и е поддържала тонуса на мускулите си.

— Да бе — отвърна той. — Пътеписи. Звучи ми като лоша шега. Като странна представа за ирония на някой филмов режисьор.

Не отговорих.

Той каза:

— Какво? Мислиш, че съм си изгубил способността да съчувствам ли?

— Ти от време на време говориш за нея в минало време.

— Виж какво, направи ми една услуга. Не ме анализирай. Не казвам, че е мъртва, а че просто я няма. Шестото ми чувство ми подсказва, че се е канила отдавна да направи това, събрала е най-сетне кураж и го е направила. Вероятно в момента гони оня „Ролс-ройс“ по път 66 с отворени прозорци, пеейки с цяло гърло.

— Не знам — отвърнах. — Не я виждам така леко да изостави Мелиса.

Той се изсмя с кратък и грапав смях.

— Не се обиждай, Алекс, но мислиш ли, че познаваш дамата добре? Та ти си я виждал само веднъж. А тя е била актриса. Били са близки с дъщеря си, ама нека помислим. Никога не й била крещяла. За осемнадесет години нито веднъж? Без значение колко ти е добро хлапето, от време на време няма начин да не му креснеш, така ли е? Дамата сигурно е седяла на буре с барут. В нея е нагнетен гняв от това, което й е направил Маклоски. От това, че е изгубила съпруга си. От това, че е прикована тук заради проблемите си. Това е истинско буре с барут, не е ли така? Скарването с хлапето накрая е подпалило фитила — хлапето е попрекалило малко. Мама дълго чака детето да се върне и когато то не се връща, тя си казва: „Всичко да върви по дяволите, стига само съм чела за интересни места, хайде да отида и да видя поне едно от тях“.

Отвърнах:

— Ако приемем, че си прав, мислиш ли, че ще се върне?

— Вероятно да. Не е взела почти нищо със себе си. Но кой знае? Според мен не е зле да й посветя два дни от времето си. Дотогава може да се върне. А може и да се откажа веднага, но това ще накара хлапето и Рамп да хукнат при някой друг. А аз поне няма да ги одера. Седемдесет долара на час!

— Канех се да те питам за това — казах аз. — Нали каза петдесет?

— Казах петдесет. Но после дойдох тук и видях къщата. А сега, след като видях и известна част от интериора, съжалявам, че не поисках деветдесет.

— Гъвкав ти е ценоразписът.

— А как иначе? Дай нещо и на мен от богатството си. Половин час в тая къща и вече съм готов да гласувам за социалистите.

— Може би Джина се е чувствала по същия начин?

— Какво искаш да кажеш?

— Видя колко малко дрехи има. Видя и холчето й. Как го е реконструирала. Поръчвайки по каталог. Може би просто е искала да се махне.