![Хладнокръвна ярост [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/5/4/hladnokrvna-yarost-bg-download.jpg)
Хладнокръвна ярост [bg]
- Автор: Келерман Джонатан
- Серия: Алекс Делауер #6
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-638-0
- Переводчик: Огнян Алтънчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хладнокръвна ярост [bg]». Краткое содержание книги:
Майло освободи персонала и помоли да му намерят помещение за работа.
Рамп каза:
— Където искате.
— Кабинетът на долния етаж — каза Мелиса и ни заведе в стаята без прозорци с картината на Гоя.
Бюрото в центъра бе бяло и твърде малко за Майло. Той седна зад него, опита да се настани удобно, отказа се и погледът му се плъзна по заобикалящите го отвсякъде книжни лавици.
— Прекрасен изглед.
— Татко е използвал помещението за кабинет. Проектирал го е без прозорци за максимум концентрация.
— Аха — каза Майло и започна да отваря и затваря чекмеджетата на бюрото. Извади си бележника и химикалката и ги остави отгоре. — Да имате телефонни указатели?
— Ето ги — отвърна Мелиса и отвори едно шкафче под библиотеката. Събрала цял наръч указатели, тя ги струпа пред Майло, скривайки цялата долна част на лицето му с тях. — Черният най-отгоре е с частните телефонни номера на Сан Лабрадор. Тук са номерата дори и на онези, които не са си ги дали в нормалния указател.
Майло раздели указателите на две по-ниски купчини.
— Нека да започнем с номерата на кредитните й карти.
— Тя има от всички по-известни карти — отвърна Рамп, — обаче не им знам номерата.
— Къде са й декларациите?
— В банката. Първи фидуциарен тръст. Сметките отиват право там и банката ги плаща.
Майло се извърна към Мелиса.
— Знаете ли някой номер?
Тя поклати глава и го погледна виновно като ненаучил урока си ученик.
Майло записа нещо.
— А номерът на шофьорската й книжка?
Мълчание.
— Това лесно може да се открие в отдел „Моторни превозни средства“ — каза Майло, пишейки. — Да продължим с описанието й — височина, тегло, дата на раждане, моминско име.
— Сто седемдесет и един сантиметра — започна Мелиса, — около шейсет и два килограма. Родена е на двадесет и трети март. Моминското й име е Падък. Реджайна Мари Падък.
Тя го каза буква по буква.
— Година на раждане? — попита Майло.
— Хиляда деветстотин четиридесет и шеста.
— Номер на социалната осигуровка?
— Не го знам.
Рамп се обади:
— Не съм й виждал картата, но съм сигурен, че Глен Ангър може да ви каже номера.
— Тя не държи ли никакви книжа в къщата? — попита го Майло.
— Не съм виждал такива неща.
— Санлабрадорската полиция не ви ли пита за това?
— Не — отвърна Рамп. — Може би се канят да съберат тази информация от други места, например от общинските архиви.
Майло остави химикалката.
— Добре, време е за работа.
Той посегна към телефона.
Нито Мелиса, нито Рамп помръднаха от местата си.
Майло каза:
— Спокойно можете да останете и да гледате, но ако ви се спи, това ще ви довърши, обещавам ви.
Мелиса се намръщи и излезе.
Рамп каза:
— Ще ви оставя да си гледате работата, господин Стърджис.
Обърна се и също излезе.
След минутка и аз ги последвах. Огледах се да намеря Мелиса, но не я видях. Седнах сам в антрето. Човек без никаква работа. Стрелките на триметров часовник, с толкова орнаменти по циферблата, че едва можеше да се разбере колко е часът, сочеха 11:45. Джина я нямаше вече девет часа.
И аз през повече от половината време бях висял тук.
Време бе да дремна малко и да оставя професионалистите да си вършат работата.
Отидох да кажа на професионалиста, че си тръгвам.
Той стоеше зад бюрото с разхлабена връзка, навил ръкавите до лактите и притиснал телефона под брадичката си, пишеше бързо.
— Аха… Може ли да му се вярва?… Така ли? Не знаех, че сте толкова добри, момчета… Така ли?… Наистина?… Както и да е, кога е станало това?… Добре, знам къде е. Благодаря ви, че ми казахте. Довиждане.
Майло затвори и каза:
— Това бяха пътната полиция. Изглежда, теорията ми за каране по магистралата малко се потвърждава. Постъпил е доклад, че може би са я видели да минава с ролса. В три и половина днес следобед на път 210, близо до Асуза. Карала на изток. Това е на около петнадесет километра оттук, така че по време съвпада.
— Какво значи това „може би са я видели“ и защо се обаждат чак сега?
— Докладвал е един патрул от моторотата, който в момента не е дежурен. Бил си включил радиото вкъщи, случайно чул бюлетина и веднага се обадил. Някъде около три и половина той инсталирал радара в левия банкет на 210 и се приготвил да раздава глоби, когато забелязал ролса да профучава покрай него на изток. Всичко станало бързо и той не запомнил номерата, само разбрал, че са английски. Това отговаря ли и на двата ти въпроса?