Хладнокръвна ярост [bg]

— Защо? — попита Майло.

— Тя има много повече пари от него.

Майло замислено я гледаше. После отново прокара длан по лицето си.

— Мислите, че може да й е направил нещо ли?

— Ами ако мисли, че това ще му донесе някаква облага, кой знае? На него много му доставят удоволствия нещата, които могат да се купят с пари. Тенис, животът в тази къща, вилата на морето. Но всичко това принадлежи на майка. Представа нямам защо изобщо се ожениха. Та те не спят заедно и изобщо нищо не правят заедно! Все едно ни е на гости… някой проклет гост, който твърде много се задържа и все не си тръгва. Не мога да разбера защо тя се омъжи за него.

— Карат ли се много?

— Никога — отвърна тя. — Но много важно. Те не са достатъчно дълго заедно, за да имат време да се скарат. И какво толкова вижда у него?

— Питала ли си я? — намесих се и аз.

— По заобиколен начин… Не ми се иска да наранявам чувствата й. Питала съм я какво да търся у един мъж. А тя ми каза, че любезното отношение и толерантността са най-важните неща.

— Може ли да се каже това за него? — попита Майло.

— Мисля, че той просто се подмазва. Заради парите.

— Той ще получи ли парите й, ако нещо стане с нея?

Това бе повече, отколкото тя можеше да понесе. Ръката й рязко литна към устата.

— Ами… не знам.

— Много лесно може да се разбере — каза Майло. — Ако не се прибере до утре, ще надникна във финансите й. А може и сега да намеря нещо в стаята й.

— Добре — съвзе се Мелиса. — Нали не мислите, че й се е случило нещо лошо?

— Няма никаква причина да мисля така.

— Ами Маклоски? — попита тя развълнувано. — Знаете ли за него?

Майло кимна.

— Тогава защо не отидете и не го… притиснете? Двамата с Ноел досега да сме го направили, ако знаехме къде живее. Но може би ще разберем и ще го направим.

— Идеята не е много добра — отвърна Майло и й повтори лекцията, която бе изнесъл на Рамп.

— Моля да ме извините — отвърна тя, — но става въпрос за майка ми, аз съм длъжна да направя всичко, което сметна за правилно.

— А как мислите, ще й хареса ли на майка ви да ви намери в някое чекмедже в моргата?

Долната й челюст плавно увисна. Тя я затвори с усилие. Обгърна раменете си с ръце. Застанала до Майло, тя бе направо дребосък — истинска комична ситуация.

— Вие се мъчите да ме уплашите нарочно.

— Точно така.

— Е, това няма да ви се удаде.

— Срам за мен — отвърна Майло с безразличие и погледна часовника си. — Тук съм вече от четвърт час и не съм свършил почти нищо. Ще работим ли, или ще седим тук и ще говорим?

— Ще работим — каза тя. — Разбира се…

— Стаята й — прекъсна я безцеремонно той.

— Ето там. Елате.

Тя изтича по коридора — всички признаци на сънливост бяха изчезнали.