Екзекуцията [bg]

— Даръл знаеше ли? — попита Майло.

Тя вдигна глава.

— Къде е Даръл?

— На път за затвора, Шенийз. Здравата е загазил.

Устните й потрепериха.

Майло се приближи до нея.

— Шенийз — тихо каза той, — не казвам, че ти си загазила. Само Даръл. Засега.

Никаква реакция.

— Може би ще ни помогнеш. И на Даръл.

Момичето пак се разплака.

Анджела Боутрайт се приближи и докосна заобленото й рамо.

— Да ти донеса ли нещо, миличка?

Шенийз отвори уста, обмисляйки предложението. Равните й зъби имаха цвета на карамел, а устните бяха напукани и изранени. Късият й палец почеса лицето, после ръката.

— Някаква закуска, Шенийз? Или нещо за пиене?

— Шоколад? — съвсем тихо попита момичето.

— Разбира се — усмихна се Боутрайт. — Ей сега ще се върна, миличка.

Вратата се затвори и Шенийз се отдръпна от Майло. Дребният й ръст го правеше да изглежда огромен. Той ме погледна.

— И така — започнах аз, — ти и Даръл сте се запознали в час.

Тя кимна.

— И двамата ли бяхте в час?

— Не.

— Но сте се запознали там?

— Аха.

— Къде беше Даръл?

— Напускаше.

— Часа ли?

— Аха. Завърши.

— Той завърши, но ти още учеше.

— Аха.

— Спомняш ли си по какво беше часът?

— Не.

— А къде беше?

— „Норт Бауър“.

— Това улица ли е?

— Училище.

— И по какво беше часът?

Това изглежда я обърка.

— За какво учихте тогава?

— Да правим промени.

— Друго?

— Аха.

— Какво?

Шенийз сви рамене.

— Пране. Хранене.

— Да готвите?

— Не, да купуваме здравословна храна.

— Тогава часът е бил по „Всекидневни навици на живот“.

— Да!

Тя се усмихна широко, примига с тежко гримираните си мигли, докосна стегнатия си бял корем и притисна колене, после леко ги разтвори.

— Даръл завърши „Всекидневни навици на живот“, така ли?

— Аха.

— И се запознахте там.

Момичето кимна и гордо рече:

— Той има работа. И стая.

— Има собствена стая?

Тя пак кимна, после присви очи.

— Той го удари.

— Кой?

— Лий. Нейният приятел.

— Приятелят на майка му?

— Аха.

— Как го удари?

— С колан.