Измамата на Опал [bg] [ЛП]

— По принцип, да — каза Аргон и сведе колана. — Но санитарите ми са в отпуск. И двамата по едно и също време. Обикновено, не бих го позволил, но добрите феи работници трудно се намират.

Вихрогон наостри уши.

— Феи ли? Санитарите ви са феи?

— Да. Доста сме горди с тях тук, дребни знаменитости, знаеш ли? Феите близнаци. И, разбира се, те имат най-голямо уважение към мен.

Ръцете на Вихрогон затрепериха, докато разопаковаше оборудването си. Всичко, изглежда, си идваше на мястото. Първо Чикчирик, после странното устройство на гърдите на Юлиус, а сега феи санитари, които бяха в отпуск. Нужно бе само още едно парче от пъзела.

— Какво имаш там? — попита нервно Аргон. — Нищо, което може да нанесе вреди.

Вихрогон бутна назад главата на заспалата фея.

— Не се тревожи, Аргон. Това е просто Ретимаг. Няма да вървя по-далеч от очните ябълки.

Той задържа отворени очите на феята едно по едно, запечатвайки плунжерите като вендузи около клепачите.

— Всяко изображение е записано в ретините. Това оставя поредица от микродраскотини, които могат да се увеличат и прочетат.

— Знам какво е Ретимаг — сопна му се Аргон. — Понякога и аз чета научни списания, нали знаеш. Можеш да кажеш какво е последното нещо, което Опал е видяла. Какво значение има това?

Вихрогон свърза окулярите към стенен компютър.

— Ще видим — каза той. Полагаше усилия да звучи потайно вместо отчаяно.

Той отвори програмата на Ретимага на стенния екран. Появиха се две тъмни изображения.

— Ляво и дясно око — обясни Вихрогон, натискайки един клавиш, докато двете картини не се застъпиха. Изображението определено беше глава, погледната от страничен ъгъл, но беше твърде тъмно, за да се идентифицира.

— О, каква брилянтност — подхвърли Аргон саркастично. — Да извикам ли медиите? Или просто да припадна от страхопочитание?

Вихрогон не му обърна внимание.

— Изсветли и увеличи — каза той на компютъра.

Компютърно генерирана четка за рисуване избърса екрана и остави по-светла и ясна картина зад себе си.

— Това е фея — промърмори Вихрогон. — Но все още няма достатъчно отличителни белези.

Той се почеса по брадичката.

— Компютър, свържи това изображение с пациент Гномски, Опал.

На отделен прозорец се появи снимката на Опал. Тя се преоразмери и завъртя, докато новата картина не беше под същия ъгъл като оригиналната. Червени стрелки преминаха между снимките и свързаха идентичните точки. След няколко секунди пространството между двете изображения беше изпълнено от червени стрелки.

— Това снимки на един и същ човек ли са? — попита Вихрогон.

— Потвърждавам — каза компютърът. — Въпреки че съществува нула цяло нула пет процента за грешка.

Вихрогон натисна бутона ПРИНТИРАЙ.

— Ще поема риска.

Аргон пристъпи към екрана в удивление. Лицето му беше бледо и избледняваше все повече, докато осъзнаваше какво значи тази снимка.