![Измамата на Опал [bg] [ЛП] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/1/7/izmamata-na-opal-bg-lp-download.jpg)
Измамата на Опал [bg] [ЛП]
- Автор: Колфер Оуэн
- Серия: Артемис Фоул #4
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Марти Бенева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Измамата на Опал [bg] [ЛП]». Краткое содержание книги:
— Ъм, госпожице Гномски, имаме проблем. — Той посочи към предното стъкло.
Совалката се бе издигнала на почти десет метра височина и се носеше над италианския пейзаж, очевидно, търсейки нещо.
— Открили са ни — каза Опал с ужасен шепот. Тогава разсея паниката си и бързо анализира ситуацията.
— Това е транспортна совалка, а не средство за преследване — отбеляза тя, като влезе бързо в пилотската кабина, следвана от близнаците. — Трябва да приемем, че Артемис Фоул и капитан Зеленика са на борда. Нямат никакви оръжия, а само обикновени скенери. На тази слаба светлина сме на практика невидими за простото око. Слепи са.
— Да ги застреляме ли от небето? — попита въодушевено по-малкият от братята Калкан. Най-накрая щеше да получи от екшъна, който му бе обещан.
— Не — отвърна Опал. — Плазмен изстрел би издал позицията ни на феините и човешките полицейски сателити. Снишаваме се. Изключваме всичко. Дори животоподдържащите системи. Не знам как са успели да се приближат толкова много, но единствения начин да открият точната ни позиция е да се сблъскат с нас. А ако това стане, жалката им мъничка совалка ще се смачка като картон.
Калканови незабавно се подчиниха и изключиха всички системи на совалката.
— Добре — прошепна Опал и постави тънкия си пръст върху устните си. Наблюдаваха совалката за няколко минути, когато Опал реши да развали тишината.
— А сега, който и да пуска газове, моля да престане иначе ще измисля подходящо наказание.
— Не бях аз — едновременно казаха без глас братята Калкан. Нито един от тях не искаше да разбере какво би било подходящото наказание за изпускане на газ.
П7, 10 минути по-рано
Зеленика прекара полицейската совалка през особено трудна второстепенна шахта и през П7. Почти веднага две червени светлини започнаха да пулсират върху конзолата.
— Часовникът тиктака — обяви тя. — Току-що задействахме два от сензорите на Вихрогон. Ще свържат совалката и сондата и ще дотичат.
— Колко време? — попита Артемис.
Зеленика изчисли наум.
— Ако дойдат със свръхзвук с атакуващата совалка, по-малко от половин час.
— Перфектно — каза Артемис доволен.
— Радвам се, че мислиш така — изпъшка Сламчо. — Свръхзвуковите полицаи никога не са добре дошла гледка сред крадците. Като главно правило предпочитаме офицерите дозвукови.
Зеленика приземи совалката на оголена скала на стената на шахтата.
— Отстъпваш ли, Сламчо? Или това е просто обичайното ти оплакване?
Сламчо завъртя челюстта си, за да я загрее за предстоящата работа.
— Мисля, че ми се полага по право малко оплакване. Защо тези планове винаги включват аз да се изправя на пътя на опасността, докато вие тримата чакате в совалката?
Артемис му подаде охлаждаща торба от галера.
— Защото ти си единственият човек, който може да направи това, Сламчо. Само ти можеш да спреш плана на Гномски.
Сламчо не беше впечатлен.
— Не съм впечатлен — каза той. — По-добре да получа медал за това. Истинско злато. Без повече позлатени компютърни дискове.
Зеленика го избута до люка на десния борд.
— Сламчо, ако не ме заключат в затвора до края на живота ми, ще започна кампания да ти дадат най-големия медал в шкафа на Полицията.
— И амнистия за всички минали и бъдещи престъпления?
Зеленика отвори люка.
— Минали — може би. Бъдещи — няма шанс. Но няма гаранция. Не съм точно служител на месеца в Централното управление.
Сламчо пъхна торбата под блузата си.
— Добре. Възможен голям медал и вероятна амнистия. Приемам.
Той сложи единия си крак върху плоската повърхност на скалата. Тунелният вятър засмука крака му, заплашвайки да го преобърне в бездната.
— Срещаме се пак тук след двадесет минути.
Артемис подаде на джуджето малко уоки-токи от полицейското шкафче.
— Помни плана — извика Артемис над рева на вятъра. — Не забравяй да оставиш комуникатора. Открадни само това, което трябва. Нищо друго.
— Нищо друго — повтори Сламчо, като изобщо не изглеждаше щастлив. В края на краищата, кой знае какви ценности държеше Опал там горе. — Освен ако нещо наистина ми грабне окото.
— Нищо — настоя Артемис. — Сега, сигурен ли си, че можеш да влезеш?
Усмивката на Сламчо разкри редове правоъгълни зъби.