Дъщеря на съдбата [bg]

Най-сетне, призори, Елайза спря да кърви. Чезнеше в треска и зъзнеше, въпреки непоносимата жега в трюма, но пулсът й се успокои и тя задиша по-спокойно в съня си. Опасността обаче още не бе отминала. На Дао Циен му се искаше да остане и да бди над нея, но си даде сметка, че скоро ще съмне и камбаната ще го призове да застъпи на смяна. Повлече се изтощен към палубата, строполи се върху голите дъски и спа като младенец, докато дружеското подритване на един от моряците не го върна към задълженията му. Натопи глава във ведро с морска вода, за да се разсъни, и все още замаян, тръгна към камбуза да вари овесената каша за закуската. Всички, дори строгият капитан Кац, я поглъщаха без възражения, освен чилийците, които негодуваха в хор, макар да разполагаха с най-много провизии, тъй като бяха дошли на борда последни. Останалите бяха изчерпали запасите си от тютюн, алкохол и лакомства през месеците, преди да стигнат до Валпараисо. Говореше се, че някои от чилийците са аристократи и затова не можели да си перат гащите, нито да си приготвят сами вода за чая. Част от пътниците от първа класа бяха довели със себе си слуги и смятаха да ги използват в златните мини, понеже и през ум не им минаваше, че могат лично да си цапат ръцете. Други предпочитаха да плащат на моряците, за да ги обслужват, тъй като жените дружно бяха отказали да им слугуват — щяха да печелят десеторно повече, ако ги приемаха по за десет минути в кабината, за какво тогава да им перат бельото. Екипажът и останалите пасажери се подиграваха на глезените господинчовци, но не си позволяваха да го правят очи в очи. Чилийците имаха добри обноски, изглеждаха скромни, държаха се любезно и кавалерски, но и най-слабата искра бе достатъчна, за да възпламени самолюбието им. Дао Циен гледаше да не се захваща с тях. Тези мъже не криеха презрението си към него и към двамата негри, качили се на бригантината в Бразилия, които, макар да бяха заплатили пълната цена на билета, единствени не разполагаха с кабина и нямаха право да сядат на една маса с всички останали. Китаецът предпочиташе петте простовати чилийки с техния здрав практически усет, постоянно добро настроение и майчински пориви, проявявани при извънредни обстоятелства.