Смрък [bg]

— Много я бива, а?

— Това е арфа, нали? Гоблин да свири на арфа?

Госпожица О’Майна явно се подразни от въпроса.

— Ами да, защо не? Колкото и да е странно, големите им ръце са съвсем подходящи за инструмента. Не мисля, че все още разбира концепцията за нотите, и трябва да й помагам да настройва струните, но наистина свири много добре. Само небесата знаят откъде й идва тази музика…

— От небесата? — каза Ваймс и спешно додаде: — Дълго ли ще свири? Имам ли време да доведа Сибил? — Без да изчака отговор, той хукна по пътеката, прехвърли се през портата, накара някакво стадо овце да експлодира във всички посоки, изруга една телена ограда, прескочи ха-ха-то, напълно игнорира хе-хе-то и направо подмина хо-хо-то. Профуча по алеята, прехвърли стъпалата и като по магия мина през портата тъкмо в момента, в който лакеят я отвори.

Сибил пиеше чай с групичка дами, което явно беше задължителна процедура в провинциалните следобеди, но Ваймс се подпря на стената и изпъхтя:

— Трябва да дойдеш да чуеш музиката! Вземи и Сами! Вземи и тези дами, ако искат да дойдат, но за бога, побързай! Никога не съм чувал нещо толкова хубаво!

Сибил се озърна.

— Е, тъкмо свършвахме, Сам. Знаеш ли, изглеждаш много зачервен. Случило ли се е нещо? — Тя погледна с молба приятелките си, които вече се надигаха от местата си: — Надявам се да ми простите, дами. Толкова е трудно да си съпруга на човек с важни дела. — Последната сричка беше леко натъртена. — Сигурна съм, Сам, че каквото и да е, може да почака, докато си вземем довиждане с гостите, нали?

И така, Сам Ваймс се ръкуваше, усмихваше, ръкуваше, усмихваше и изяждаше от яд, докато и последната бъбрица не си избъбри бъбренето и не се изнесе.

Изпратила последната карета, лейди Сибил се върна, стовари се в един стол пред Ваймс и изслуша объркания му разказ.

— Става дума за онова гоблинче, което госпожица О’Майна учи на право говор ли?

Ваймс едвам се свърташе на място.

— Да! И свири прекрасна музика! Прекрасна!

— Сам Ваймс, като те заведа на концерт, заспиваш до десетата минута. И знаеш ли какво? Убеди ме. Да тръгваме, а?

— Къде? — обърка се Ваймс, изпаднал в съпружески стрес.

Сибил се престори на изненадана.

— Как къде, да чуем младата дама как свири на арфа, разбира се. Мислех, че именно за това припираш. Ще ида да си взема жакета, докато ти откриеш малкия Сам, става ли? Той е в опитното отделение.

Объркването на Ваймс набираше сили.

— В… какво?

— В опитното отделение, Сам! Нали знаеш, че предците ми са били прочути експериментатори? Уиликинс е с него и мисля, че правят дисекция на някакви, как да се изразя, екскременти. Погрижи се и двамата да си измият ръцете… старателно — додаде тя, излизайки от стаята. — И им обясни, че съм била категорична. И обясни на Сами какво значи категорична!