![Смрък [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/3/1/smrk-bg-download.jpg)
Смрък [bg]
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #39
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Архонт - В
- ISBN: 978-954-422-104-1
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Смрък [bg]». Краткое содержание книги:
„Спомене ли се шеговито фентъзи, Тери Пратчет е първото име, което идва наум… но зад фентъзито той разглежда много реални съвременни въпроси… за живота, вселената и всичко останало. Таймс
„Забавен като Удхаус и остроумен като Уо. Индипендънт
„Сатирично, автентично, фантастично и неустоимо. Дейл мейл
„Тайната на хумористичното фентъзи на Тери Пратчет не е толкова в своеобразието на фантазията, колкото в надеждността на хумора… чист триумфален разкош.Гардиън
— Добър вечер, командире. Бихте ли желал едно укрепващо питие?
Ваймс се поглези и с рядка пура, понеже, така де, какво й е хубавото на една билярдна зала, ако сред светлините не се вие дим, превръщайки въздуха в сивкавосиньо — цвета на умрелите надежди и изгубените шансове?
Уиликинс, който знаеше протокола, изчака Ваймс да вкара първата топка, преди леко да се прокашля.
— О, отлично, сър! И доколкото разбирам, Нейно благородие е до известна степен разлютена относно гоблинската ситуация. Струва ми се, че случаят е именно такъв, сър, понеже я срещнах по-рано в коридора и тя използва език, какъвто не съм чувал от женски устни, откак старата ми майка се спомина, боговете да благословят душата й, ако могат да я открият. Но… отново отлично, сър.
Ваймс остави щеката си настрана.
— Искам да ги пипна всичките, Уиликинс. Не си струва да опандизим само някакъв местен главорез.
— Да, наистина, командире. Цялата работа е да се вкара черната топка.
Ваймс вдигна очи от парливото си питие.
— Виждам, че си играл доста в живота си, Уиликинс. Срещал ли си някога Таз Уилямс? Много религиозен човек посвоему, живееше някъде из пилешкия цех със сестра си и играеше, както никога не съм виждал някой да играе преди или оттогава. Кълна се, че можеше да накара топката да прескочи масата, да се завърти по ръба и да падне обратно точно там, където я иска, или право в джоба. — Ваймс изсумтя от доволство и продължи: — Естествено, всички казваха, че мамел, ама той просто си стоеше, мек като млекце, и повтаряше: „Топката литна". Да ти кажа правичката, не го пребиваха само защото си беше направо образование да го гледа човек. Веднъж вкара топка с рикошет в лампата и в една халба бира. И както казваше, топката литна. Право в джоба. — Ваймс се поотпусна и завърши: — Проблемът, естествено, е, че в реалния живот правилата са по-строги.
— Да, наистина, командире — отново каза Уиликинс. — Там, където аз играех, единственото правило беше, че след като треснеш противника с щеката по главата, трябва да можеш да тичаш много бързо. Разбрах от Нейно благородие, че може би ще ви трябва помощта ми тази нощ?
— Да, моля. Ще посетим селището Поднокът. Към двайсетина мили нагоре по реката.
Уиликинс кимна.
— Така е, сър. Навремето е било седалище на фамилията Поднокът и най-вече на лорд Правосъдни Поднокът, който е прословут с изказването си, че изобщо не приема пледирания за невинност с мотива, че „престъпниците все лъжат" и по една щастлива случайност е бил Почетен майстор на благотворителното дружество на въжарите и плетачите. Ако имаме късмет, няма да се натъкнем на негов образ и подобие.
— Отлично, Уиликинс, и пътьом ще се отбием да вземем ентусиазираното ни местно полицайче, което да стане свидетел на честна игра. Възнамерявам да се погрижа за това.
— Радвам се да го чуя, сър — кимна Уиликинс, — но помислете над следното: има ли значение, след като топката е литнала?
Госпожа Левак отвори вратата, изписка, тръшна вратата, отвори вратата да се извини, че е тръшнала вратата, след което внимателно затвори вратата, оставяйки Ваймс на прага. Половин минута по-късно Небивал отвори вратата с полувтъкната в панталоните си нощница.
— Командир Ваймс! Нещо не е наред ли? — изпъшка той, мъчейки се юначно да натъпче цялата нощница в гащите си.
Ваймс енергично потри ръце.
— Да, околийски Левак, почти всичко, но има една част, която може да се оправи с твоята помощ. Във връзка с убийството на гоблинската жена разполагам с достатъчно информация, за да препоръчам задържането на двама мъже за разпит. Тук сме в твои води, тъй да се каже, така че от професионална гледна точка мисля, че е редно и правилно да ми съдействаш с арестите. — Ваймс пристъпи в стаята, за да се види лицето на Уиликинс, и продължи: — Мисля, че познаваш Уиликинс, моя прислужник, който доброволно предложи да кара каретата и, разбира се, да ме снабди с чиста бяла риза, в случай, че ми потрябва.
— Дасррр — изръмжа Уиликинс, като се извърна да намигне на Ваймс.
— Околийски Левак, ще съм ти задължен, ако можеш да се въоръжиш с всичко, каквото ти се види от полза, и тъй като нямаш белезници, дето да струват, и проклет, о, много се извинявам, петак, поне можеш да изнамериш някакво въже, нали?
Лицето на Небивал Левак представляваше цяла палитра от противоречиви емоции. Ще работя с прочутия командир Ваймс — ураа! Ама тая работа е дебела и опасна — о, боже! Само че ще действам като истински полицай — ураа! Но в леглото ми вече им шише с гореща вода — о, боже! От друга страна, ако всичко се обърка, в края на краищата тук почти всичко е на херцога на Анкх, тъй че той ще обере калая — ураа! А току-виж, ако се отлича, може да ме вземат на работа в града и мама да живее някъде, където не будуват нощем да слушат как мишките се трепят с хлебарките — ураа![26]
26
За съжаление оглавяващ полицията Левак беше твърде Оптимистичен; в Аикх-Морпорк мишките и хлебарките бяха решили да изгладят отношенията си и да се съюзят срещу хората.