Който се страхува от мечки… [bg]

— Ей, Ерки! — удивено ги зяпна Морган. — Да не си ходил до месаря за сланина?

Подпря се върху рамката на вратата и загледа внушителната двойна брадичка на Каник с невярващи очи. Слиса се, когато забеляза тлъстите му бедра с обиколка колкото талията на Ерки.

Каник огледа носа му.

— Улучи ме в бедрото.

— Мамка му, Ерки, кървиш като заклано прасе!

— Нали ти казах, улучи ме — Ерки се наведе да вземе стрелата. — С ето това.

Морган я разгледа с любопитство и плъзна пръст по жълтите и червени пера.

— Брей, гледай ти. Да не го раздаваш индианец? А има ли каубой?

Каник поклати отривисто глава.

— С-само с-се упражнявам — заекна той.

— За какво?

— З-за първенството з-за младежи.

Досега Каник бе притаил дъх. Едва успя да изрече думите. Ерки чу ясно звука от зле настроена гайда.

— Вкарай го вътре.

Морган отстъпи заднишком и им направи място да влязат. Ерки избута Каник пред себе си, докато обмисляше с какво да превърже бедрото си, за да спре кървенето.

— Трябва да се прибирам вкъщи — изхленчи Каник и спря.

— Я сядай на дивана — скастри го Морган. — Първо ще си изясним положението. Може да ни потрябваш.

Каник не откъсваше очи от носа на Морган. Гледката беше потресаваща. Откъснатата част се клатеше заплашително, а цветът му напомняше на изгнил картоф. Каник забеляза бутилката уиски на пода, радиото върху перваза и стърчащата от стената стрела. Типът с къдравата коса очевидно беше пиян. Това никак не успокои Каник. Свлече се на дивана; не знаеше къде да си дене ръцете. После чу въпроса, от който се опасяваше най-много:

— Някой знае ли къде си?

Не. Никой. Нямаха представа къде да го търсят освен ако Маргюн не се досети да провери в шкафа. Ще открие, че лъкът липсва, и ще се сети къде е отишъл Каник. Да, ама гората е голяма. Ще мине цяла вечност, докато го намерят, а и няма да започнат да го търсят веднага. Първо Маргюн ще изпрати Карстен и Филип на обиколка из района. А те са отчайващо мързеливи и не се ориентират добре.

— Казвай! — хлъцна Морган.

— Не — прошепна Каник. — Никой не знае къде съм.

— Много гадно, а?

Каник наведе глава. Не просто гадно. Това беше краят.

— Да ти се намира леденостудена бира?

Морган се облиза. Задавайки въпроса, усети как го обзема нетърпима жажда.

Каник не очакваше точно такъв въпрос.

— Имам ментови бонбони — смотолеви той.

— Добре, и те ще свършат работа. В устата ми няма и капка слюнка.